Разликата между доходността на американските акции и ДЦК е най-ниската от 2007 г.

В началото на 2022 г. инвеститорите бяха изправени пред много неблагоприятна отправна точка за инвестиране - както акциите, така и облигациите бяха скъпи, с оценки, близки до най-високите нива от повече от 100 години, пише за Financial Times Кристиан Мюлер-Глисман, ръководител за разпределението на активи в Goldman Sachs.

В същото време вече повишената инфлация се ускори допълнително, принуждавайки централните банки да затегнат политиката си агресивно. Това предизвика рязко увеличение на доходността в САЩ, което натежа върху повечето активи с изключение на долара и доведе до значително ребалансиране на оценките. Оценъчните съотношения на акциите паднаха заедно с нарастващата доходност на облигациите.

С навлизането в 2023 г. инвеститорите се сблъскват с различна ситуация: по-специално инфлацията премина върха си и се забавя. В исторически план това е осигурявало известно облекчение за активите, при условие че растежът е оставал благоприятен и рецесията е била избягвана. Акциите също така отбелязаха обрат във възстановяването след кризата с Covid-19, особено в относителното си представяне спрямо облигациите.

Това се отразява в ниски рискови премии за циклични активи като акции и високодоходни облигации с по-ниско качество. Тези премии представляват допълнителната възвръщаемост, която според текущите пазарни цени инвеститорите търсят от активи като акции, спрямо тази на държавните облигации. Ако са ниски, потенциалът за относителни печалби от такива активи може да е по-малък.

Една мярка за премията е доходността на фондовия пазар - показател, получен от разделянето на очакваните печалби на компаниите на цената на акциите им. Това е реципрочно на съотношението цена/печалба. Циклично коригираната доходност на американските акции вече е под доходността на щатските 10-годишни държавни облигации, като номиналната разлика между двете е най-ниската от 2007 г.

Това говори, че инвеститорите очакват по-силният икономически растеж и ръстът на печалбите да повишат възвръщаемостта на акциите. Същото се случи и през 90-те години, когато инвеститорите бяха бичи настроени и разликите в доходността между акции и облигации намаляха до най-ниските си нива за всички времена, преди в крайна сметка да се повишат рязко след спукването на дотком балона през 2001 г.

Преоценката на акциите спрямо облигациите изглежда противоречи на общите мечи настроения на инвеститорите миналата година. Силата на икономиката на САЩ заедно с наличието на инфлация може да помогне за обясняването на това. Всъщност при повишена инфлация акциите са по-малко рискови от облигациите - това беше най-лошата година за облигациите от повече от век, като волатилността им рязко се увеличи в сравнение с тази на акциите.

Пренастройването на рисковите премии продължи тази година със силно представяне на рисковите активи благодарение на по-добрите новини за глобалния микс растеж/инфлация. Първо, пазарът на труда в САЩ остана забележително устойчив, но спадащата инфлация на заплатите намалява натиска върху Федералния резерв да затяга агресивно оттук нататък. Второ, рисковете от европейска енергийна криза избледняват на фона по-меката зима и намаляващите цени на газа. Трето, Китай се отваря след блокадите по-бързо от очакваното, подкрепяйки глобалния растеж и облекчавайки инфлационния натиск от тесните места при доставките.

Но ребалансирането на акциите спрямо облигациите увеличава риска от разочарование за инвеститорите в акции. Новите бичи пазари с акции, представящи се по-добре от облигациите, рядко започват без значителна възможност за разширяване на икономиката, било то заради възстановяване от рецесия или поради нов двигател на растежа.

САЩ вероятно ще имат растеж под историческия тренд тази година и макар рисковете за растежа в Европа и Китай да отслабнаха, дългосрочните опасения остават. Също така очакваме относително нисък ръст на корпоративните печалби през следващите две години, като маржовете на печалба вероятно ще намалеят. Освен това съществуват рискове от негативни шокове, като криза с тавана на дълга в САЩ или повече геополитическо напрежение.

За разлика от това, на фона на забавящата се инфлация и наближаването края на циклите на затягане на централните банки волатилността на лихвите вероятно ще намалее. Това сочи към по-добра коригирана спрямо риска възвръщаемост при качествените инструменти с фиксирана доходност.

Но облигациите не са без рискове. Ако инфлацията на заплатите в САЩ спадне с по-малко от очакваното и растежът остане устойчив, може да има още ястребови изненади от Фед. Въпреки че меката зима облекчи притесненията за енергийните доставки, остават рисковете от по-високи цени на суровините заради възможно увеличено търсене поради отварянето на Китай или евентуален по-студен край на зимата в Европа.

Плюс това, въпреки че инфлацията в ЕС започна да изненадва в положителен план, Европейската централна банка (ЕЦБ) изпрати ястребово послание през декември. А всяка промяна от страна на Япония в настоящите ѝ политики за контрол на доходността също може да доведе до по-голяма волатилност на лихвите през 2023 г.

Както за акциите, така и за облигациите, конкуренцията от страна на фондовете на паричния пазар остава силна през 2023 г., с очаквана доходност близо 5 процента в САЩ (доста над доходността на 10-годишните държавни облигации от 3,5 процента) и малък риск откъм растежа или лихвите.