Какво идва след финансовия капитализъм?

Ако трябва да си спомним само една дата, която е определила съдбата на световната икономика както никоя друга след края на Втората световна война, това може би ще бъде 12 март 1973 г. На този ден, след дълъг период на немощ, икономическият ред на Бретън Уудс, създаден през 1944 г., се срива. С други думи, това беше системата на фиксираните валутни курсове, която свързваше западните държави в продължение на почти три десетилетия след катастрофата на войната, но и ги приковаваше една към друга. Съвсем опростено може да се каже, че от тази неделя точно преди 50 години идеята за контролирана от държавата пазарна икономика постепенно беше заменена от модела на до голяма степен необуздан финансов капитализъм. Днес знаем, че той има също толкова слаби места, колкото и предшестващата го концепция - най-малкото защото с края на Бретън Уудс започна времето на големите борсови сътресения. Ключовите думи са: петролна, азиатска, дотком, финансова и най-скорошната криза във веригата за доставки.

Но ако два толкова коренно различни икономически подхода се провалят в рамките на осем десетилетия, какво означава това за модела на бъдещето? Съществува ли някакъв трети път и как биха могли да изглеждат неговите контури, пита в свой анализ германският Süddeutsche Zeitung. 

За да се доближим до отговора, е полезно първо да разгледаме плюсовете и минусите както на Бретън Уудс, така и на либералния модел наследник. На първо място, Бретън Уудс е идилично разположен курортен град в северната част на американския щат Ню Хемпшир. Селището се състои основно от приличащия на замък луксозен хотел Mount Washington, голф игрище и няколко прилежащи сгради. В този хотел от 1 до 22 юли 1944 г. се провежда International Monetary and Financial Conference of the United and Associated Nations („Международната валутна и финансова конференция на Обединените и асоциираните нации"), както е официалното ѝ название. По покана на тогавашния президент на САЩ Франклин Д. Рузвелт 730 делегати от 44 държави обсъждат как трябва да изглеждат световната икономика и валутите след войната.

Безспорната звезда на конференцията е известният британски икономист Джон Мейнард Кейнс. В крайна сметка обаче победител се оказва неговият съперник Хари Декстър Уайт. Моделът на влиятелния държавен секретар в Министерството на финансите на САЩ предвижда валутите, за разлика от тезата на Кейнс, да бъдат търгуеми по принцип, но да бъдат обвързани с долара при фиксиран обменен курс. В замяна на това САЩ се задължават да плащат на всяка участваща държава по една тройунция злато за всеки 35 долара по всяко време. Ако някоя държава изпадне в затруднение, на помощ може да се притече новосъздаденият Международен валутен фонд (МВФ).

През 2008 г. индустриализираният свят изпадна в най-тежката криза след Голямата депресия

Системата на Уайт, който по-късно е разкрит като съветски шпионин, започва да се пропуква едва 13 години по-късно: през 1958 г. европейските валути стават конвертируеми, включително германската марка. На 15 август 1971 г. президентът на САЩ Ричард Никсън едностранно отменя задължението за размяна на долари срещу злато, а през март 1973 г. системата окончателно приключва. Тя се проваля поради вътрешно противоречие, което белгийският икономист Робърт Трифин открива още през 1959 г.: в света на Бретън Уудс достатъчно долари влизаха в световната икономика само когато САЩ имаха търговски дефицит. В този случай обаче златните им резерви бързо се изчерпват. Точно това щеше да се случи, ако американците не бяха дръпнали шалтера предварително.

Фактът, че краят на държавно контролирания икономически модел беше, макар и може би неволно, едновременно с това и начален сигнал за епохата на хиперлиберализацията и се дължи и на това, че политиците не успяват да се справят с икономическата стагфлация през 70-те години на миналия век, при която едновременно се повишават цените и безработицата. За да решат окончателно проблемите, САЩ и особено Великобритания първоначално залагат на разгръщането на силите на свободния пазар чрез масирано намаляване на данъците, приватизация на държавните предприятия и частично обезсилване на синдикатите.