Лондон губи дял от пазара на акции, но остава втори финансов център след Ню Йорк

Спадът на първичните публични предлагания (IPOs) в Лондон става все по-фрапантен. Решението на WE Soda, най-големият производител на калцинирана сода в света, да се откаже от плановете си за листване в Обединеното кралство идва след като CRH, най-голямата група за строителни материали в света, реши да предпочете за своето листване Уолстрийт пред Лондон. Финтех групата CAB Payments може да предприеме емисия в Лондон за 850 милиона паунда, но това едва ли компенсира дизайнера на чипове Arm, който отхвърли молбата на британското правителство да се търгува в столицата. Всичко това е неудобно за стремежа на премиера Риши Сунак да превърне финансовите услуги в един от петте ключови сектора на растеж в страната, пише колумнистът на Financial Times Джон Плендър.

Последваха песимистични коментари, поставящи под въпрос дали градът е станал твърде бюрократичен и избягващ рисковете след финансовата криза от 2008 г., като същевременно губи конкурентоспособност поради Brexit. И все пак голяма част от това търсене на себе си, като например стремежът на правителството да превърне Лондон в най-конкурентния финансов център в света, се корени в меркантилисткия възглед за глобалната финансова конкуренция като игра с нулева сума (печалбата за едни означава загуба за други – бел. прев.)

Връщаме се към избирането на победители. Или по-скоро бивши победители. Защото един от уроците от финансовата криза беше, че привидно чудотворният растеж на финансовите услуги беше илюзия, произтичаща от прекомерно поемане на риск заедно с трескави иновации в сложни финансови продукти със съмнителна социална полезност.

Разбира се, социалната полезност на пазара на акции не е под въпрос. Причина за безпокойство трябва да бъде фактът, че делът на фондовия пазар, притежаван от застрахователни компании и пенсионни фондове в Обединеното кралство, спадна от над 50 процента в края на 90-те години до 4,3 процента в края на 2020 г. Това предизвика дебат за това как еднорозите (некотирани технологични компании, оценени на повече от 1 милиард долара) могат да си осигурят достъп до рисков капитал.

Но глобализацията работи донякъде. Чуждестранните инвеститори вече притежават повече от 50 процента от котираните акции в Обединеното кралство - въпреки че е спорно доколко тези инвеститори ще бъдат готови да подкрепят нелистнати компании. Имайте предвид също, че по-широките страхове относно загубата на конкурентоспособност от Лондон в резултат на Brexit са много пресилени. Според последния индекс на глобалните финансови центрове, публикуван през март от базирания в Лондон аналитичен център Z/Yen Partners и Китайския институт за развитие в Шънджън, Лондон продължава да е на второ място след Ню Йорк.

Междувременно проучване от миналата година на Банката за международни разплащания (БМР) относно ролята на Лондон в търговията с лихвени деривати и чуждестранна валута, в международното банкиране и поемането на облигационни емисии установи, че позицията на града е ерозирала в две области, но само с малко. Той е загуби дял в извънборсовата търговията с еврови деривати за сметка на финансовите центрове на еврозоната. И все пак делът на Лондон остава повече от два пъти по-голям от този на тези центрове.

В международното банкиране връзките на Лондон с еврозоната отслабнаха отчасти поради преместването на репо клиринга в евро от Обединеното кралство към Франция. Но докладът на БМР посочва, че „дългогодишните предимства на Лондон по отношение на мащаба, обхвата и часовата зона могат да запазят превъзходството му като международен финансов център“.

За британците с меркантилистки наклонности това е вълнуващо нещо. Устойчивите усилия на европейските власти да прехвърлят деноминираната в евро финансова дейност през Ламанша бяха съществено осуетени, въпреки че битката далеч не е приключила.

Все пак има основания за безпокойство в този успех. Кризата от 2008 г. показа, че британската икономика е секторно недостатъчно диверсифицирана и прекалено зависима от финансова система, чиито изкривявания са в състояние да саботират останалата част от икономиката. Финансовите услуги, които днес представляват 8,3 процента от БВП на Великобритания, са със съвсем малко по-нисък дял спрямо нивото отпреди кризата.

Оттогава банкирането е по-строго регулирано. Но както демонстрираха сътресенията на пазара на британски ДЦК, предизвикани от пенсионните фондове през миналия септември, рискът е мигрирал към небанковите части на финансовата система. Никой не може да знае какво дебне в дъното на блатото от сенчести банки.

Има основания да се постави под въпрос желанието на правителството да насърчава финансовите услуги. В анализ за БМР Стивън Сечети и Енис Каруби показаха, че има момент, в който както финансовото развитие, така и размерът на финансовата система се превръщат от добро в лошо нещо и стават пречка за растежа. Освен това разширяването на финансите поглъща оскъдни човешки ресурси, които биха могли да бъдат използвани по-добре другаде.

Също така трябва да се отбележи, че по време на периода на най-висок следвоенен растеж в Обединеното кралство, през 50-те и 60-те години, банковата система функционираше като нискорискова комунална компания. Нямаше банкови кризи.

Това води до мисълта, че е настъпила загуба на сравнително предимство в една част от една прекалено голяма финансова система, пазарът на акции. Квалифицирани работни места ще бъдат загубени. Защо не приемем мощната логика на закона за сравнителните предимства и не позволим на пазара да бъде мъдрият арбитър за следващата кариерна спирка на съкратените служители, завършва Плендър.