Пазарите не сигнализират за икономическа криза в Китай

Цените на имотите в Китай спадат. Големите строители изпаднаха в тежко положение. Голям финансов конгломерат пропусна лихвени плащания по продукти, продадени на инвеститори. За мнозина такива скорошни събития в страната се усещат като римейк на филм от 2008 г., който малцина харесаха.

Най-мрачно настроените предсказват разгръщаща се имплозия на китайската икономика, тъй като годините на прекомерно строителство, непродуктивни проекти и неоправдани разходи за инфраструктура най-накрая ще се проявят негативно.

Като се има предвид, че системна криза в Китай ще отекне в целия свят, това предизвика тревога и генерира призиви към Пекин да се намеси по-силно, за да съживи китайската икономика. Любопитното обаче е, че подобни мрачни очаквания не са отразени в това, което пазарът сигнализира, пише за Financial Times Луис-Винсънт Гейв, главен изпълнителен директор на базираната в Хонконг компания за финансови услуги Gavekal.

Да започнем с представянето на банките. При повечето финансови кризи цените на акциите на банките започват да сигнализират за проблеми месеци преди разгръщането на системна криза.

Например, индексът S&P Composite 1500 Bank се срина с 66% между януари 2007 г. и 15 юли 2008 г., преди Lehman Brothers да фалира през септември същата година. По същия начин европейските банки, измерени чрез банковия индекс MSCI EMU, загубиха 35,4% между 1 януари 2010 г. и 1 август 2011 г. - преди доходността на държавните облигации в периферията на еврозоната да започне да се надува, отприщвайки кризата с еврото.

Припомняйки си това, през последните 12 месеца акциите на китайските банки (измерени чрез банковия индекс FTSE China A-Share) всъщност са поскъпнали с 2,4% (без да се отчитат дивидентите). Това означава, че през този период китайските банки са се представiли по-добре от американските с 12,6% в доларово изражение. И така, каква е тази системна финансова криза на развиващ се пазар, при която акциите на местните банки са на плюс за последната година и изпреварват американските с двуцифрен процент? Наистина има само два възможни отговора: безпрецедентна или несъществуваща.

Ето още нещо безпрецедентно за финансова криза на развиващ се пазар: много по-доброто представяне на китайските държавни облигации спрямо американските ДЦК, считани за традиционно инвестиционно убежище.

До пандемичните блокади възвръщаемостта на китайските държавни облигации и тези на САЩ беше приблизително еднаква за всяка значима времева рамка. Но Covid очевидно предизвика много различни избори на политики, приложени в Китай (по-дълги блокади) и САЩ (изключителни фискални стимули и разширяване баланса на централната банка).

Така от 1 януари 2020 г. дългосрочните китайски държавни облигации (измерени чрез индексите BAML) са донесли доходност от 17,1%, докато дългосрочните ДЦК на САЩ са на минус 13,4%. Връщайки се към въпроса по-горе, каква може да е тази системна финансова криза на развиващ се пазар, при която възвръщаемостта на местните правителствени облигации е с повече от 30 процентни пункта над тази на американските за по-малко от три години? Безпрецедентна или несъществуваща.

Разбира се, човек може да отхвърли сигналите, идващи от китайските фондови пазари (които, макар и разочароващи тази година, все още не са достигнали дъното си от 31 октомври 2022 г.), движението на държавните облигации или дори изменението на валутните курсове, тъй като ръката на Пекин върху цените лесно може да ги изкриви.

Но ако погледнем по-далече от Китай, цените на суровините все още се повишават. Например желязната руда, вероятно най-чувствителната към Китай от всички суровини, е нараснала с 50% от дъното си от 31 октомври 2022 г. и всъщност се покачва през последните няколко седмици, въпреки че негативното отношение спрямо китайската икономика се засили.

През последната година цените на акциите на чувствителните към Китай западни компании като LVMH, Hermès, Ferrari и други се представят особено добре. Всъщност повечето производители на луксозни стоки търгуват на или близо до исторически върхове. Това би изглеждало нелогично, ако Китай наистина е изправен пред системен срив.

Бушуващият негативизъм също пренебрегва някои важни светли точки в китайската икономика. Например пристигащите туристи в Макао напоследък се върнаха обратно към нормалните нива, и то въпреки сериозния недостиг на персонал във всички големи казина. Вътрешният туризъм като цяло расте. Продажбите на автомобили в Китай все още са на плюс за годината въпреки лекия спад през юни и юли. Alibaba току-що отчете връщане към силен ръст на продажбите в резултатите си за второто тримесечие. Още признаци на стопанство, което не се разпада.

Това не отрича, че китайската икономика е изправена пред истински предизвикателства или че китайският икономически растеж се забавя, циклично и структурно. Но накратко, изглежда има силно разминаване между ценовото поведение на повечето, свързани с Китай активи, независимо дали у дома, или в чужбина, и страховете от разгръщаща се системна криза.