Задава се битка на облигационните пазари догодина

През 2024 г. се очертава епичен сблъсък. В ударна година на избори - от САЩ до Индия - кандидатите за нов мандат ще бъдат изкушени както винаги да увеличат публичните разходи преди вота. Това неминуемо ще доведе до колизия с бдителните трейдъри на облигации, които, събудени от дългия си сън от новата ера на високи лихвени проценти, ще побързат да накажат разточителните политици.

Както отбелязах в началото на тази година, пише за Financial Times Ручир Шарма, председател на Rockefeller International, урните в повече от 30 нации ще дадат думата на двама от всеки трима възрастни в демократичния свят - рекордна година на гласуване от началото на статистиката в началото на 60-те години. Това историческо демократично зрелище ще бъде повод за партиите да се отдадат на обичайната си тактика на предизборно харчене. Но ако парите текат твърде свободно, бдителните трейдъри ще се появят, за да развалят забавлението, разпродавайки облигациите и валутата на съответната държава. Много правителства, натрупали огромни дългове по време на пандемията, сега са особено уязвими на такива атаки.

Битките са най-вероятни в страни, в които лидерите са подложени на най-силен натиск да увеличат разходите, защото популярността им е ниска. Проблемът: така е в повечето страни. Следя социологическите проучвания в 10 развити и 10 развиващи се страни, посочва авторът; рейтингите на одобрение са паднали през изминалата година в 75% от тях, като средният рейтинг сега е само 45 процента в развиващите се страни и почти рекордно ниските 36 процента за 10-те развити държави.

Бдителните трейдъри на облигации, обикновено активирани от инфлацията, ще действат бързо и в страни, където свободно харчещ лидер влошава още фискалната ситуация. Шестима лидери са изправени пред избори през 2024 г. в държави, в които дефицитът се покачва стабилно и сега е в зона, която много инвеститори в облигации биха сметнали за опасна - над 5 процента от брутния вътрешен продукт. Страните варират от Индия и Бангладеш до Южна Африка и САЩ, където дефицитът почти се е удвоил от тенденцията преди пандемията до около 6 процента от брутния вътрешен продукт (БВП), най-високият сред големите развити държави.

Южна Африка също е изложена на сериозен риск. Тя има непопулярен кандидат за преизбиране, управляващ нарастващ дефицит и голям дял от държавни облигации (25 процента), притежавани от чужденци. Изправен пред прекъсвания на електрозахранването и нарастваща инфлация, рейтингът на одобрение на президента Сирил Рамафоса спадна с близо 10 пункта през последната година до малко над 40 процента, а дефицитът на страната се е утроил от 2000-те години до повече от 5 процента. Неотдавнашните стъпки за ограничаване на разходите ги насочиха към цели, които вероятно ще се харесат на гласоподавателите, като например по-високи държавни заплати, а публичният дълг все още расте.

Рисковете на Индия са частично компенсирани от факта, че тя има по-висок темп на икономически растеж и показа фискална сдържаност по време на пандемията. Но много ръководители на щати в страната напоследък участват в игра на конкурентен популизъм. Ако партията на премиера Нарендра Моди претърпи неуспехи в щатските избори този месец, тогава той също може да се почувства принуден да увеличи разходите за популярни схеми.

Дефицитът на Мексико се движи бързо към ниво от 5 процента от БВП, най-високото от 90-те години, а популярният президент Андрес Мануел Лопес Обрадор прехвърля проблема на неизпитан наследник. Няколко периферни икономики - от Гана до Шри Ланка - бяха принудени през последните няколко години да намалят разходите, тъй като бяха изправени пред фалит, но на техните лидери ще им бъде все по-трудно да запазят курса в година на избори.

Нито една страна не е имунизирана. Връщайки ни назад поне до 1960 г., проучванията показват, че лидерите често са повишавали разходите или са намалявали данъците, за да подобрят перспективите си за преизбиране. През последните десетилетия обикновено им се разминаваше. Разходите по заемите бяха толкова ниски през 2010-те, че инвеститорите в облигации си затваряха очите, освен в екстремни случаи като Аржентина.

Това се промени през 2022 г. със завръщането на инфлацията и по-високите лихви. Оттогава бдителните трейдъри взеха на мушка страни по целия свят. Те помогнаха за оттеглянето на премиера на Обединеното кралство Лиз Тръс, като разпродадоха облигациите и валутата на Великобритания в отговор на данъчна схема в ущърб на бюджета. Те принудиха двама отявлени популистки президенти, Реджеп Тайип Ердоган в Турция и Луиз Инасио Лула да Силва в Бразилия, да възприемат фискални ограничения. Ердоган загърби неортодоксалните си политики и назначи ветерани от финансовия пазар, за да възстанови доверието на инвеститорите.

Забележете модела. Финансовите пазари сега са толкова големи, правейки всяка национална икономика джудже спрямо тях, че бдителните трейдъри обикновено надделяват. Лидерите се изправят срещу тях на свой риск. В САЩ, където самодоволството е високо и мнозина изглежда смятат, че глобалните инвеститори никога няма да се уморят да купуват американски дълг, си струва да се замислим за съдбата на губещите. Бразилия, Турция и Обединеното кралство свърнаха от своеволния си път под натиска на бдителните трейдъри и досега са по-добре. Противопоставянето им е почти загубена битка, но това няма да спре много политици да опитат.