Трудно ще победите пазара чрез факторно инвестиране

Опитът ми казва, че ако обичате да водите спорове с фонд мениджъри или просто да дразните хората, един наистина добър начин да направите това е да започнете разговор за пасивното инвестиране, пише колумнистката на Financial Times Кейти Мартин.

Мениджърите на активи или са доволни (и настръхват от раздразнение, ако не се застъпвате колкото тях за активното инвестиране), или възнегодуват, защото си изкарват прехраната чрез подбиране на акции, а индексните фондове им изяждат обяда, уронват експертизата им и дори, според някои, „упояват“ пазарите.

Но има, разбира се, и трети начин между влагането на пари в борсов индекс срещу малка такса и плащането доста щедро на активен мениджър с надеждата, че ще подбере правилните акции, и това е факторното инвестиране. За щастие на тези, които обичат да спорят, то също е много дискусионно.

Идеята зад него е да се обединяват акции според начина им на поведение или според видовете компании, чиято собственост представляват, а не просто по държава или индустрия. Така че вместо да вкарвате акциите в категории като технологии, енергия или потребителски стоки, вие ги разделяте на такива на стойността (с ниско съотношение цена/активи), или такива на растежа, или пък такива, които са свързани с малки компании, а не с техните по-големи братовчеди.

На теория моментът за този вид инвестиране, често известен като „интелигентна бета“, е сега. Той е по-евтин за крайните потребители от благородното изкуство на активното управление - инвестиционен стил, който скептиците смятат за безсмислена екстравагантност. Но също така трябва да върши по-добра работа (в сравнение с простото проследяване на национални индекси) за избирането на печеливши и губещи акции.

Вече над 2 трилиона долара са вложени във факторно-базирани борсово търгувани фондове (ETF-и), изградени от стотици доставчици на десетки пазари по целия свят, според данни от LSEG Lipper, съставлявайки около една пета от активите под управление в ETF-и.

В такъв случай е важно да се запитаме дали факторите работят. Това е тема на дебат от десетилетия и често се свежда до наблюдението, че това, което работи добре при тестване на данните със задна дата, често се разпада при контакт с реалния свят, където бива арбитражирано или препятствано от ефимерни промени в поведението на инвеститорите.

Последният годишник на UBS за възвръщаемостта на инвестициите (вече за 25-ти път и съставен върху данни, обхващащи 124 години) се опитва да отговори на въпроса, като проследява ефективността на различни фактори в продължение на няколко десетилетия. В много дългосрочен план, разглеждайки ефективността по десетилетия назад до 1900 г., факторното инвестиране наистина демонстрира прилична относителна възвращаемост.

Но по-краткосрочната картина не е добра. Проучването показва, че 2023 г. е била особено трудна за факторното инвестиране в САЩ. Инвестирането въз основа на инерция (т.е. следване на победителите), малък размер, стойност, високи приходи и ниска волатилност - петте основни фактора – отстъпва спрямо реципрочните залози. Инерцията изостана с 1,6 процентни пункта, докато в другия край на скалата ниската волатилност загуби с цели 32 пункта. Но това не е така навсякъде. В Обединеното кралство факторите имаха малко по-добро представяне, като инерцията, например, победи с 12,4 пункта, а стойността и размерът също генерираха положителна премия, докато приходите и ниската волатилност не успяха.

Този вид несъответствие има значение. Класирането на основните фактори се колебае сериозно от година на година и не показва последователност в различните страни. Честата тенденция различни фактори да се представят по-слабо означава, че „в най-добрия случай инвестирането във фактори е дългосрочна стратегия“, отбелязват Елрой Димсън, Пол Марш и Майк Стонтън.

Основното е, че е трудно да се предвиди с някаква сигурност кой фактор ще се представи добре в даден период в бъдеще. Ако даден фактор се представи зле в рамките на една година или поредица от години, може да си помислите, че това е предпоставка за отскок през следващата година. Не е така, казва изследването, разглеждайки по-специално факторът стойност. Акциите на растежа изпревариха тези на стойността още повече през последните години, но авторите на проучването казват, че „не са открили връзка“ между предишни епизоди на разширяващи се разлики в представянето и последващи възстановявания. „Както при всички механични сигнали за пазарен тайминг, това предизвиква твърде много преждевременни поръчки за покупка и продажба“, пишат авторите.

Всъщност стойността, като инвестиционен фактор, е отчайваща. Разглеждайки данни от 2008 г. до 2023 г. в САЩ и Обединеното кралство, тя е най-лошият основен фактор в почти една трета от времето. Още по-лошо, инвестирането в стойност може да остави инвеститорите, които купуват и държат стратегията, под нулата в продължение на десетилетия, поради дългите периоди на последователни отрицателни премии или по-лошо представяне в сравнение с инвестициите, фокусирани върху растежа. Факторът е генерирал 37 последователни години на отрицателни премии до 2023 г. В Обединеното кралство най-дългият му период на лошо представяне са 34-те години до 2000 г.

Факторното инвестиране, макар и „разочароващо“, както доста сухо отбелязва изследването, е малко вероятно да изчезне. То предоставя полезен начин за инвеститорите да измерват представянето. Но както заключава изследването, „дали факторното инвестиране ще генерира премии в бъдеще е по-трудно да се каже“. Тези, които търсят магическа пръчка за побеждаване на пазара, трябва да търсят другаде, завършва Мартин.