AI може да трансформира икономиката и пак да е балон

Какъв е най-вероятният резултат от бума на изкуствения интелект? Икономическа трансформация или огромни загуби за инвеститорите?

И двете.

Как ще се развива изкуственият интелект е може би най-големият въпрос, надвиснал над бъдещето както на фондовия пазар, така и на икономиката като цяло, пише икономистът и колумнист на Bloomberg Бил Дъдли в материал. Технологичните компании от „великолепната седморка“, всички с големи залози върху изкуствения интелект, представляват повече от една трета от пазарната капитализация на индекса S&P 500 в сравнение с около една пета в края на 2022 г. Инвестициите се увеличават бързо: през последната година разходите за оборудване и софтуер за обработка на информация са се увеличили с около 20% в реално изражение. Заедно с изграждането на центрове за данни, капацитета за производство и пренос на електроенергия, необходим за тяхната работа, и ефекта на богатството от покачващите се цени на акциите, това допринася значително за икономическия растеж.

Купонът може да продължи доста дълго време. Много от големите инвеститори (Google, Meta, Microsoft) разполагат с достатъчно парични средства и значителен капацитет за набиране на дълг. Състезанието за създаване на най-добрия изкуствен интелект е игра, в която победителят взема всичко, и има силни мрежови ефекти, така че налице са мощни стимули за постигане на мащаб възможно най-бързо, дори ако приходите изостават. Но скоростта на внедряване е ограничена от предлагането на чипове, друго специализирано оборудване, както и от електричеството и от ресурсите и времето, необходими за изграждането на големи центрове за данни.

В резултат на това разходите за изкуствен интелект ще останат значителен външен импулс на растеж през 2026 г. Всичко това ще има последици и за паричната политика. Подкрепяйки „неутралното“ ниво на краткосрочните лихвени проценти, което нито стимулира, нито възпрепятства растежа, това ще се противопостави на намаленията на лихвите, които президентът Доналд Тръмп иска.

В дългосрочен план въздействието на АІ ще има трансформиращ ефект. Изкуственият интелект почти сигурно ще повиши производителността, тъй като се прилага в области като програмиране, колцентрове, управление на данни, интегриране на клиенти, наблюдение на риска, писане на доклади, диагностика на медицински грижи и иновации във фармацевтичните медикаменти – и особено с вграждането в други процеси, като например усъвършенствана роботика и автономни автомобили, автобуси и камиони.

Това обаче не означава, че инвеститорите ще излязат като победители в дългосрочен план. Доставчиците на услуги, свързани с АІ, трябва в даден момент да генерират много големи приходи, за да постигнат достатъчна възвръщаемост за значителните си инвестиции.

Ако например приемем, че разходите за изграждане на необходимата АІ инфраструктура ще са общо 2 до 3 трлн. долара, то тогава съответните компании ще се нуждаят от годишен приход от 1 трлн. долара или повече, за да осигурят прилична печалба – отчасти защото АІ инфраструктурата ще се амортизира бързо, което ще изисква постоянни инвестиции, за да остане на най-високо ниво. Това е поне 3% от брутния вътрешен продукт на САЩ, което изглежда висока летва.

За да постигнат такава цел, АІ компаниите ще се нуждаят от ценова сила. За тази цел те ще искат да обвържат клиентите си със собствената си инфраструктура. Потребителите обаче ще настояват в другата посока. Те ще искат да запазят възможността да сменят доставчиците си, за да могат да договарят по-ниски цени. Ако успеят, приходите и маржовете от изкуствен интелект ще разочароват.

Историята показва, че загубите могат да бъдат големи. По-ранни епизоди на бързи технологични иновации – като разпространението на жп линиите през 19-ти в. и появата на интернет през 20-ти в. – имаха трансформиращ ефект, но също така доведоха до мащабно свръхинвестиране и големи спадове на фондовия пазар.

Положителното е, че един АІ срив не е задължително да доведе до подобие на финансовата криза от 2008 г. Това е предимно феномен на фондовия пазар. Не виждам такъв вид ливъридж и риск от разпродажба на активи, които биха довели до катастрофата, която се случи след последния голям балон – жилищния пазар в САЩ, пише Дъдли. Но това може да не е голяма утеха за участващите инвеститори.