Разделението между развитите и развиващите се пазари изглежда все по-изкуствено

Отдавна се очакваше, но странно наречената категория „развиващи се пазари“ най-накрая може би доближава своя край – поне в света на инвестициите. Amundi – най-големият фонд мениджър в Европа, нанесе дългоочакван удар на разделението между държави, за които се смяташе, че изискват напълно различни подходи. Компанията отбеляза, че „границите между развиващите се и развитите пазари все повече се сближават“, пише редакторът на Bloomberg Маркъс Ашуорт.

Етикетът „развиващи се пазари“ не е подходящ за целта от десетилетия, но фалшивото разделение между „развитите пазари“ и останалите се запазва повече заради инерцията, отколкото заради точност или целесъобразност. Южна Корея, която има една от най-развитите производствени икономики в света, най-накрая ще бъде включена в индекса FTSE Russell World Government Bond Index през април.

Това не се случва нито миг по-рано, като същото важи и за няколко страни от Централна и Източна Европа, които остават класифицирани като развиващи се пазари, въпреки че или са членки на Европейския съюз, или практически са част от него. Гърция, която е в еврозоната, няма да премине от статута на развиващ се пазар на FTSE Russell към статута на развит пазар почти още една година. Дали Китай или Индия все още трябва да се разглеждат като развиващи се пазари изглежда абсурдно.

Отдавна е необходимо цялостно преосмисляне на това какво е и какво не е развиващ се пазар – термин, измислен от икономист от Световната банка през 1981 г., заместващ „Третия свят“ – за да отразява съвременната реалност, особено предвид постоянно разрастващия се блок от страни в БРИКС-плюс. Това не се дължи на намаляването на доларизацията като такава или на преминаването към други класове активи като злато или криптовалути, а на факта, че като цяло повечето икономики просто се справят много по-добре както в управлението и контролирането на инфлацията, така и в професионализирането на валутните резерви и паричната политика.

Няма отделен набор от умения, от които се нуждае трейдър, който ценообразува бразилски облигации, в сравнение с търговеца на американски държавни облигации, и обратното. Същото важи за акциите и повечето ценни книжа. Разбира се, местните познания за всяка валута са необходими винаги и навсякъде, но основните принципи са едни и същи. Преразпределението от гледна точка на купуването и продаването има смисъл, за да отразява по-точно по-малките, развиващи се пазари от тези, които понастоящем функционират по всички показатели като достатъчно ликвидни, регулирани ценни книжа.

Също толкова трудно е да се обединят истински развиващите се страни в една универсална група. Виетнам ще премине след година от категорията FTSE Russell Frontier Market в категорията „вторични развиващи се пазари“ (която включва Китай и Индия). Въпреки това страната има достатъчно развит износ на промишлени стоки, за да привлече вниманието на Тръмп по отношение на митата.

Очевидно има основателни причини, които правят класифицирането на фондовете сложно, например ограниченията за достъп на инвеститорите, но те не трябва да поставят цялата икономика в една категория. Тези възходящи прекласификации разбираемо отнемат време, но могат да дадат огромен тласък на вътрешните инвестиции. Издигането от FTSE Russell може да донесе над 6 млрд. долара за Виетнам. Но истинската цел е да се осигури прекласифициране от MSCI, което направлява решенията на фондове на обща стойност 1,8 трлн. долара, до края на десетилетието. Световната банка оценява, че това може да донесе 20 млрд. долара на държавата от Югоизточна Азия.

Хомогенността на финансовите пазари в световен мащаб е изключително обещаващ резултат от това как централните банки и министерствата на финансите са се поучили от поредицата жестоки кризи през последните 30 години. Може би всички тези дискусионни клубове и симпозиуми все пак са имали някаква реална полза, и то не само за местните кетъринг компании. Ако аржентинското песо има лош ден, това вече не предизвиква латиноамериканска зараза. Индивидуалният риск винаги е преобладаващ, какъвто нервното поглеждане към данните за инфлацията в Турция винаги предизвиква, но той няма нищо общо с ефекта на разпространение от миналото.

По-слабият щатски долар има благоприятно въздействие върху много държави, чиито валути са неразривно свързани със световната резервна валута. По-голямата част от търговията със суровини се деноминира в долари. Годината беше забележителна за развиващите се пазари, така че може би сега е време за преоценка. Когато САЩ кихнат, половината свят вече не се разболява от настинка, така че няма нужда и търговията с ценни книжа да се разделя изкуствено.