Брент се насочва към най-дългата си поредица от годишни спадове в историята

Цените на петрола започват сесията в сряда почти без промяна, но се насочват към спад от над 15% през 2025 г., тъй като предлагането надвишаваше търсенето в година, белязана от войни, по-високи мита и добив от ОПЕК+ и санкции срещу Русия, Иран и Венецуела, предава Ройтерс.

Фючърсите върху международния бенчмарк Брент, които поевтиняват с над 18% от началото на годината, се насочват към най-значителния си годишен процентен спад от 2020 г. насам и са напът да запишат трета поредна година на загуби, което е най-дългата им поредица от спадове в историята. Контрактът с доставка през март, който изтича в сряда, отбелязва спад от пет цента в началото на търговията до 61,28 долара за барел.

Анализаторът на суровините в BNP Paribas Джейсън Ин очаква Брент да поевтинее до 55 долара за барел през първото тримесечие, след което да се възстанови до 60 долара за барел до края на 2026 г., тъй като се очаква ръстът на предлагането да се нормализира, а търсенето да остане непроменено.

„Причината да сме по-песимистични от пазара в краткосрочен план е, че според нас американските шистови производители са успели да се защитят на високи нива. Затова предлагането от шистовите производители ще бъде по-последователно и нечувствително към ценовите движения“, отбелязва Ин.

Контрактите върху американския лек суров петрол WTI са надолу с три цента до 57,92 долара за барел в началото на търговията в сряда и се насочват към годишен спад от 19%. Средните цени през 2025 г. на двата бенчмарка са на най-ниското си ниво от 2020 г. насам, сочат данни на LSEG.

Запасите от суров петрол и горива в САЩ нараснаха миналата седмица, съобщиха пазарни източници, като се позоваха на данни на Американския петролен институт. Американската администрация за енергийна информация ще публикува данните си по-късно в сряда.

Цените се охлаждат след силно начало

Петролните пазари имаха силно начало на 2025 г., когато бившият президент на САЩ Джо Байдън приключи мандата си, като наложи по-строги санкции на Русия и това наруши доставките за водещите купувачи Китай и Индия.

Войната в Украйна се засили, когато украински дронове нанесоха щети на руска енергийна инфраструктура и осуетиха износа на петрол на Казахстан, а 12-дневният конфликт между Иран и Израел през юни застраши доставките от ключовия Ормузки проток, което повиши цените на петрола.

Към геополитическото напрежение се прибавя и фактът, че водещите производители в ОПЕК Саудитска Арабия и ОАЕ са въвлечени в конфликт в Йемен, а американският президент Доналд Тръмп нареди блокада на износа на петрол от Венецуела и заплаши Иран с нов удар.

Но цените се охладиха, след като ОПЕК+ ускори повишенията на добива си тази година, докато притесненията около последиците от американските мита натежаха върху ръста на световната икономика и търсенето на гориво.

ОПЕК+

Организацията на страните износителки на петрол и нейните съюзници направи пауза в увеличенията на петролния добив за първото тримесечие на 2026 г., след като доставя около 2,9 млн. барела дневно на пазара от април насам. Следващото заседание на ОПЕК+ е насрочено за 4 януари.

Повечето анализатори очакват предлагането да превиши търсенето догодина, като оценките варират от 3,84 млн. барела дневно на Международната агенция за енергия до 2 млн. барела дневно на Goldman Sachs.

Джон Дрискол, управляващ директор на консултантската компания JTD Energy, очаква геополитическите рискове да подкрепят цените на петрола, въпреки че основните показатели сочат свръхпредлагане.

„Всички казват, че пазарът ще отслабне още през 2026 г. и дори след това. Но не бих игнорирал геополитиката и факторът Тръмп ще играе роля, тъй като той иска да бъде въвлечен във всичко. Живеем в буре с барут и смятам, че това е най-голямата защита за цените“, отбелязва той.