Wall Street претърпя тежки загуби заради заплахите на Тръмп

Американските борсови индекси претърпяха големи загуби във вторник, след като президентът Доналд Тръмп засили реториката си по отношение на Гренландия, заплашвайки да наложи нови мита на страните, които се противопоставят на продажбата на датската територия на САЩ.

Доходността по американските държавни облигации скочи, а щатският долар поевтиня, тъй като заплахата на Тръмп предизвика изтичане на капитали от американските активи. Датският пенсионен фонд AkademikerPension обяви във вторник, че се оттегля от американските държавни облигации поради финансови опасения относно американския дълг, предаде CNBC.

Индексът на сините чипове Dow Jones Industrial Average спадна с 1,76% и приключи сесията на ниво от 48 488,59 пункта. Широкият измерител S&P 500 загуби 2,06 на сто и затвори на 6796,8 пункта. Технологичният Nasdaq Composite отстъпи с 2,39% до 22 954,32 пункта.

Загубите за деня изпратиха S&P 500 и Nasdaq на по-ниски равнища в сравнение с началото на годината, като първият е надолу с почти 1%, а вторият – с 1,2%.

Индексът на волатилността Cboe (VIX), т. нар. „индекс на страха“ на Уолстрийт, достигна най-високата си стойност от 20,69 пункта – ниво, което не е наблюдавано от 25 ноември.

Тръмп обяви в публикация в социалната си мрежа Truth Social в събота, че вносът на осем страни членки на НАТО в САЩ ще бъде обложен с нарастващи мита, „докато не бъде постигнато споразумение за пълното и цялостно закупуване на Гренландия“. Ставката на митата ще бъде 10% от 1 февруари и ще се повиши до 25% на 1 юни, поясни Тръмп.

Той заплаши също да наложи 200% мита върху френските вина и шампанско, след като се появиха новини, че президентът на страната Еманюел Макрон не желае да се присъедини към „Съвета за мир“ на Тръмп.

Американският президент атакува и Великобритания, като определи плана на британското правителство да предаде суверенитета над островите Чагос – на един от които се намира военна база на Великобритания и САЩ – на Мавриций като „акт на голяма глупост“. Той заяви, че тази стъпка е „още една от многото причини, свързани с националната сигурност, поради които Гренландия трябва да бъде придобита“.

Брад Лонг, главен инвестиционен директор в Wealthspire, коментира пред CNBC, че не е изненадан, че последните събития оказват натиск върху акциите, като се има предвид, че пазарът вече има „високи“ оценки и очаквания за печалби.

„Макар че митата не са нещо ново и интересът на администрацията към Гренландия също не е нещо ново, използването на митата като оръжие в краткосрочен план за постигане на неикономическа или може би икономическа цел е нещо ново“, каза той. „Европа излезе от 2025 г. почти невредима, или поне относително невредима по отношение на митата. Сега има пряка връзка с някои от най-близките съюзници на САЩ – осем държави в Европа, с мита от 10% до 25%. Ние като че ли се връщаме към нестабилността от април 2025 г., причинена от несигурността около Тръмп и промените в политиката.“

Европейските лидери описаха новите заплахи за мита на Тръмп като „неприемливи“ и има новини, че обмислят контрамерки, като Франция настоява Европейският съюз да използва най-силната си икономическа контразаплаха.

„От другата страна на търговските дефицити и търговските войни стоят капиталът и капиталовите войни“, заяви Рей Далио, основател на Bridgewater Associates, пред CNBC по време на Световния икономически форум в Давос в Швейцария. „Ако вземем конфликтите, не можем да пренебрегнем възможността за капиталови войни. С други думи, може би няма същата склонност да се купува американски дълг и т.н.“

Тръмп, който трябва да говори в Давос в сряда, заяви, че е съгласен да разговаря с европейските лидери на конференцията, за да обсъди амбициите си за Гренландия.

Финансовият министър Скот Бесент защити предложението на Тръмп за поглъщане на Гренландия пред CNBC във вторник, като заяви: „Това ще спре всякакъв вид кинетична война, така че защо да не предотвратим проблема, преди да е започнал?“.

Доходността по американските държавни ценни книжа (ДЦК) скочи във вторник, след като опасенията от ескалиране на търговската война на САЩ с Европа предизвика бягство от американските активи.

Доходността по 10-годишните държавни облигации нарасна с над 6 базисни пункта до 4,295%. Доходността по 20- и 30-годишните облигации също се повиши рязко, добавяйки около 8 базисни пункта до съответно 4,878% и 4,92%. 

Заедно с американските акции, под натиск беше и американският долар. Доларовият индекс, който измерва силата му спрямо кошница от шест основни световни валути, отбеляза спад от почти 1%.