Финансист: Компромис с независимостта на Фед води до отлив на инвестиции и висока инфлация

Компромис с независимостта на Федералния резерв на САЩ ще доведе до отлив на инвестиции от американските пазари и по-висока инфлация, която ще подкопава дългосрочния икономически растеж. Това прогнозира финансистът Борис Петров в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria.

Федералният резерв на САЩ остави лихвените проценти без промяна, каквито бяха и очакванията на пазарите. Въпреки това, темата отново постави на дневен ред въпроса за независимостта на Фед и политическия натиск върху институцията. Според Петров след последното заседание на централната банка сигналът е ясен – няма да има промяна в политиката до края на мандата на председателя Джером Пауъл.

„Това беше солиден отговор на натиска, който администрацията упражнява през съдебни действия, вербални атаки и публични обвинения. Важно е, че председателят Пауъл не позволи тези политически теми да навлязат в съдържанието на пресконференцията“, смята финансистът.

Ако политическият натиск върху Фед се засили финансистът очаква ускорен отлив на инвестиции от американските пазари и допълнително отслабване на долара, покачване на доходността по средно- и дългосрочните държавни ценни книжа и изкривяване на кривата на доходността, както и засилен интерес към активи убежища като златото.

Борис Петров припомни, че Федералният резерв е имал сходна ситуация и преди, както и по време на краха на Бретън-Уудската система и златния стандарт в края на 70-те години на миналия век – период на висока инфлация и слаб растеж, ограничена от политическия натиск администрация, неспособна да се справи с инфлацията. Той обясни, че тогава председателят Пол Волкър предприема непопулярни мерки, като повишава лихвите до над 12%, а за кратко междубанковите лихви дори надхвърлят 18%.

„Федералният резерв трябваше за три години да държи двуцифрени лихвени проценти, за да може да пречупи гръбнака на инфлацията трайно и да навлезем в период на трайно намаляване на инфлацията през втората половина на 80-те години“, отбеляза финансистът.

По думите му могат да се правят паралели със сегашната ситуация. „Както тогава, така и сега, САЩ имат т.нар. двоен дефицит – по текущата сметка и бюджетен дефицит на федерално ниво устойчиво над 6% от БВП както и дълг над 120% от БВП“, посочи Петров и добави, че това подкопава доверието в пазара на държавни ценни книжа.

Той подчерта, че в същото време администрацията се опитва да влияе върху лихвената политика. „Пазарите гласуват с парите си – наблюдаваме отлив на капитали от САЩ и отслабване на долара с близо 15% спрямо еврото за последната година“, каза още финансистът.

Петров поясни, че както в края на 70-те и сега централните банки намаляват доларовите си резерви и увеличават покупките на злато. „Макар тогава засиленият обмен на долари за злато да довеждат до отвързването на двата актива, днешните действия отразяват недоверието в устойчивостта на сегашната икономическа и фискална политика на САЩ“, коментира той.

Какво е наследството на Алън Грийнспан, Бен Бернанке и Джанет Йелън начело на Фед? Какъв е рискът за еврозоната от поскъпването на еврото?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.