Амбицията за световна роля на еврото може да доведе до поскъпване на валутата

Както американските и европейските централни банкери добре знаят, глобалното валутно господство и движението на валутните курсове са две различни неща. Но има основателни аргументи, че усилията на Европа да разшири използването на еврото неизбежно водят до известно преоценяване на единната валута, пише Майк Долан в коментар за Ройтерс.

Докато трансатлантическите връзки се разпадат и председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен предупреждава за граници, които „не могат да бъдат преминавани“ на фона на стремежите на американския президент Доналд Тръмп за придобиване на Гренландия, лидерите на Европейския съюз (ЕС) и финансовите министри през изминалата седмица предприеха поредния опит да укрепят икономическото влияние на блока и да препозиционират отбраната му.

На фона на Конференцията по сигурността в Мюнхен, неформалната среща на върха на ЕС миналата седмица даде нов тласък за задълбочаване на интеграцията на европейските капиталови пазари. Лидерите обсъдиха и възможността за разширяване на съвместните продажби на евро дълг и - под ръководството на Европейската централна банка (ЕЦБ) – за разширяване на достъпа до еврото, ликвидността и финансирането в световен мащаб.

Част от тези въпроси са били обсъждани и преди. Но спешността на действията сега е очевидна в желанието за напредък „на две скорости“, с шест основни страни – Германия, Франция, Италия, Испания, Нидерландия и Полша – в авангарда, ако споразумението между 27-те страни се случва твърде бавно.

Плановете вероятно са необходими, макар и все още недостатъчни, за да се разшири ролята на еврото и да се понижи тревожността, свързана с прекомерната експозиция на света към долара в момент на огромни политически и икономически сътресения в САЩ. Дали тази по-голяма глобална роля ще доведе до по-малко желано поскъпване на еврото е друг въпрос.

Докато финансовите министри от двете страни на Атлантическия океан обмислят възможността за поне някаква промяна в мащаба на доминирането на долара в резервите, търговията, фактурирането и ценообразуването на суровините, те имат различни мнения по отношение на евентуалните последици за валутния курс.

Администрацията на Тръмп разглежда „силния долар“ предимно от гледна точка на обхвата и широко разпространеното използване на валутата в трансграничните финанси – разширение на американската мощ, което не е свързано с колебанията на самия обменен курс. Предполага се, че екипът на Тръмп разглежда отслабването на надценения обменен курс на долара като неразделна част от преустройството на световната търговия.

Валутните експерти, като преподавателят от „Корнел“ и бивш служител на Международния валутен фонд (МВФ) Есвар Прасад, смятат, че е възможно постепенно отслабване на обменния курс на долара, без да се накърнява международното му господство.

Но Прасад, в нова книга, публикувана този месец, озаглавена „The Doom Loop“, казва, че това господство, макар и трайно поради инерция и мащаб, може да е в основата на нарастващата глобална икономическа нестабилност. И ако това достигне кулминация, търсенето на подходящи алтернативи неизбежно се увеличава, както свидетелстват параболичните ценови повишения на цената на златото напоследък.

„Макар доминирането на долара да се оказва спасително в кризисни моменти, именно това доминиране има дестабилизиращ ефект в световен мащаб“, пише той. „То излага другите страни на променливата и често недисциплинирана икономическа и финансова политика на Съединените щати.“

Сладко и кисело

От друга страна, Европа явно иска да повиши ролята на еврото, но е много по-малко заинтересована от последващото поскъпване на валутния курс, главно защото това би навредило на конкурентоспособността на износа в момент на голяма несигурност в световната търговия и би забавило още повече инфлацията в региона с по-бавен растеж.

Тя би искала привилегията да има по-голяма резервна валута, но без прекомерното поскъпване на валутния курс, което може да съпътства това. Но ако американската страна е доволна от постепенното поевтиняване на долара на борсите и от скромно намаление на използването на долара, ще бъдат ли европейците доволни от обратната страна на този сценарий?

Главният икономист на AXA Group Жил Моек заяви тази седмица, че отделянето на влиянието на обменния курс от глобалното използване е теоретично правилно, но би било трудно да се види някаква значителна еднократна промяна, която да не засегне стойността на еврото.

Моек посочва, че по време на последния преход между доминиращите резервни валути преди повече от век, между двете световни войни, когато британската лира отстъпва мястото си на долара, доларът е поскъпнал в съответствие с тенденцията. Въпреки че САЩ са се опитали безуспешно да се противопоставят на това поскъпване, като девалвират долара спрямо златото по това време, той посочва, че търсенето от страна на глобалните инвеститори на новата резервна валута механично е надделяло.

„Нашето становище тук е, че Европейската централна банка не може напълно да отдели подкрепата си за повишаване на глобалната роля на еврото от паричната политика“, заключава експертът.

Положителното е, че „по-агресивната роля“ на еврото може да се отрази благоприятно на ЕС, като предизвика редовен приток на чуждестранни инвеститори към евро активи в момент, когато Европа се нуждае от това. Освен това, по-силното евро може да спомогне за преминаването от икономика, основана на износа, към икономика, основана на вътрешния растеж.

„За да се улесни преходът обаче, ще е необходима гъвкава парична политика, за да се избегне прекалено рязък спад в конкурентоспособността“, заключава Моек. „Ако Европа сега смята, че трябва да пресече граници, които не могат да бъдат пресечени, тогава може би просто трябва да приеме всичко това.“