Европейските кредитни пазари се превръщат в глобален магнит за капитал

Тази година времето е много лошо както в буквален, така и в икономически смисъл. Митата се появяват и изчезват, случайни публикации в Substack предизвикват паника сред инвеститорите в софтуерни компании, а САЩ отправят заплахи в Персийския залив. Но това не разваля пролетната атмосфера на кредитните пазари в Европа, пише редакторът на Bloomberg Маркъс Ашуърт.

Вземете например тази седмица. След няколко дни, в които американският президент Доналд Тръмп обърка още повече света с митата си и целите си в Иран, непоколебимите купувачи на корпоративни дългове на Стария континент се върнаха в играта. Във вторник 14 различни компании с инвестиционен рейтинг и с рейтинг „боклук“ взеха пари назаем в Европа, което показва, че пазарът е отворен за голямо разнообразие от кредити с различни рискове и падежи.

Американските технологични „хипермащабни“ компании – фирми като Alphabet, които харчат огромни суми за изграждане на центрове за данни – продължават да нахлуват на пазарите на корпоративни облигации в евро, британски лири и швейцарски франкове, превръщайки се в изключително голям фактор.

Според кредитните стратези на Bloomberg Intelligence тази динамика ще се запази. Миналата година бяха емитирани корпоративни облигации с инвестиционен рейтинг на стойност 143 млрд. евро под формата на т.нар. „reverse Yankees“ – пазарен термин за американски кредитополучатели, които емитират облигации в евро. Това беше една четвърт от цялото предлагане в общата валута, а BI очаква този дял да се увеличи през 2026 г.

Налице са и други дълбоки промени. Докато преди американските корпоративни кредитополучатели биха обменили постъпленията от продажбата на чуждестранни облигации обратно в долари, сега те започнаха да задържат дълговете си в европейски валути. На пръв поглед това е с цел финансиране на местни операции, но има и елемент на хеджиране на експозицията към зелената валута в момент на огромна политическа несигурност в Белия дом.

Европейската централна банка (ЕЦБ) реагира бавно. Но сега се възползва от възможността да увеличи привлекателността на еврото за международните инвеститори, като предлага достъп до финансиране в евро на централните банки по целия свят. Това може да се използва в периоди на стрес и насърчава глобалното използване на единната валута.

Голяма част от американския дял в европейското заемане, разбира се, идва от големи банки и мултинационални компании с обширни операции в чужбина. Това е допринесло за увеличаване на предлагането на нови корпоративни и финансови облигации, деноминирани в евро, с до 15% в началото на тази година в сравнение със същия период през 2025 г.

Корпоративният дълг с инвестиционен рейтинг е двойно привлекателен, защото е станал по-малко волатилен от очевидно „безрисковите“ държавни облигации. Постоянното прекомерно заемане на средства от страна на държавите отнема блясъка на техния дълг, когато го сравняваме с корпоративните кредитополучатели с по-здрави баланси (дори ако техните кредитни рейтинги обикновено са по-ниски от тези на суверенните емитенти). Кредитните инвестиции също предлагат голяма диверсификация по отношение на различни индустрии и рискови профили.

Дори известни американски корпорации с нисък кредитен рейтинг, като Ford Motor Co., свободно теглят заеми в евро, въпреки че американските емитенти заемат много по-малка част от пазара на високодоходни дългови инструменти в евро, отколкото преди десетилетие.

Помага и фактът, че доходността по корпоративния дълг, деноминиран в евро, е средно с около 170 базисни пункта по-ниска от тази на сравними американски облигации, което прави този начин на заемане по-евтин за американските компании. В замяна на това инвеститорите в евро получават достъп до технологични гиганти с по-добри кредитни рейтинги. А доходността все още е привлекателна, като се има предвид, че все по-често става дума за дълг с рейтинг А и АА, често с по-дълги падежи.

Европейските кредитните пазари също така изглеждат по-малко изложени на въздействието на изкуствения интелект (AI) върху традиционните софтуерни компании. Докато такива бизнеси привличат голяма част от кредитирането от частни капиталови фондове в САЩ, европейските компании с нисък рейтинг са склонни да се занимават с по-скучни дейности като телекомуникации и производство.

Доходността е нараснала донякъде за европейските и британските софтуерни доставчици с неизплатени корпоративни облигации, но след първоначалния шок щетите са относително ограничени.

В по-широк план, европейските кредитните пазари придобиват глобално значение като канал за набиране на изобилни и относително евтини средства за международни корпорации. Част от това може да отшуми с времето, ако лихвените проценти в САЩ спаднат и цената на американския корпоративен дълг последва тази тенденция. И все пак дълбочината на европейските дългови капиталови пазари безспорно се подобрява – нещо, което континентът отчаяно се стреми да постигне. Наречете го дедоларизация, ако искате. По-вероятно е просто да е напредък.