Юлиан Войнов: Пазарите калкулират дългосрочен риск

Пазарите започнаха да калкулират дългосрочен риск, включително по отношение на цялостната макроикономическа среда и най-вече на инфлацията. За това предупреди икономистът Юлиан Войнов в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria.

„Има риск, ако до края на седмицата войната не приключи, глобалните вериги за доставки, най-вече за петрол и за газ, да бъдат изключително сериозно засегнати, посочи той. – Пазарите вече започват да калкулират какво означава този конфликт за цялата световна икономика и за цените на петрола. До настоящия момент, до края на миналата седмица имаше очакване, че търговията с петрол ще продължи, но за съжаление, виждаме и запълване на депата за петролни продукти.“

Според Войнов, тъй като петролът е суровина, която трябва да бъде или рафинирана, или транспортирана, или съхранявана, а в момента трите механизма са блокирани и хранилищата за петрол и газ в Близкия изток са препълнени, един по-продължителен конфликт в региона би довел до затваряне на петролните кладенци.

„Ако суровината не може да бъде изнесена, цялата верига – от добива, през преработката, до доставките – започва да спира. Това засяга не само местните мощности, но и рафинерии в други части на света“, каза още той. Войнов напомни, че спирането на подобни мощности не става моментално – то изисква време, както и последващото им възстановяване.

Икономистът коментира и плановете на страните от Г-7 за среща с посредничеството на Международната енергийна агенция (МАЕ), за да обсъдят освобождаването на стратегически резерви на държавите от ОИСР в размер на около 300-400 млн. барела от общо 1,2 млрд., колкото суровина е натрупал и Китай.

„Ако Ормузкият проток остане блокиран и танкерният трафик бъде прекъснат, тези резерви могат да осигурят доставки за около три до четири месеца. Това е приблизително максималният период, в който икономическите последици – инфлация, спад на доходите и икономическа активност – могат да бъдат ограничени“, преценява Войнов.

Според икономиста влиянието на войната в Иран в Европа зависи от стратегическата цел на САЩ в Иран. „Ако една от целите е натиск върху Китай, тогава можем да си представим сценарий, при който голяма част от енергийните потоци – от САЩ, Южна Америка и Африка – се насочват към Европейския съюз и към азиатските съюзници на Вашингтон“, прогнозира той.

По думите му подобно разделение на световната икономика би било по-скоро благоприятно за Европа, защото би осигурило относително стабилни доставки на енергийни ресурси. „Въпреки това, макар и в двата случая световната икономика да бъде засегната, ако САЩ нямат дългосрочна стратегия, кризата в Близкия изток ще засегне еднакво всички държави и ще видим по-дълбоко свиване на световния БВП“, подчерта Юлиан Войнов.

Какво ще е влиянието на конфликта в Персийския залив върху енергийния преход в Европа? Какво може да направи Европа, за да смекчи икономическите последствия?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ може да гледате тук.