Решенията на водещи централни банки за лихвите ще движат пазарите тази седмица

През новата седмица във фокуса на инвеститорите ще бъдат заседанията за определяне на лихвените проценти на някои от водещите централни банки по света. Това включва паричните власти на еврозоната, Великобритания, Швейцария, САЩ, Япония и други.

Водеща остава и темата за състоянието на петролните пазари, след като войната на САЩ и Израел в Иран изстреля цените на „черното злато“ рязко нагоре. Това е сред основните причини лихвени намаления от страна на централните банки засега да не се очакват.

Ето какво ще движи пазарите през следващите дни.

Европейската централна банка

Очакванията Европейската централна банка (ЕЦБ) да запази лихвата по депозитите си без промяна до края на тази година остават валидни сред икономистите, анкетирани от Ройтерс, въпреки нарастващите инфлационни заплахи заради конфликта в Близкия изток. Представителите ѝ ще заседават в четвъртък.

Рязкото поскъпване на петрола постави под съмнение стабилната инфлационна перспектива в еврозоната и съживи спомените за кризата с разходите за живот по време на пандемията от Covid-19. Финансистите вече признаха заплахата от растящите енергийни разходи и сигнализираха, че са готови да действат, ако инфлацията започне да се задържа на по-високи нива.

Повечето наблюдатели предвиждат, че базираната във Франкфурт финансова институция ще задържи депозитната си лихва на ниво от 2% до 2026 г. - прогноза, която остава непроменена от октомври. Малцина прогнозират повишение на лихвите тази година, а още по-малка част от анкетираните очакват поне едно намаление.

Въпреки това тази прогноза изглежда несигурна.

„Все още няма причина ЕЦБ да изпада в паника“, посочва пред Ройтерс Карстен Бржески, глобален ръководител „Макроикономика“ в ING.

„В този момент всичко е възможно - от краткотрайно повишение на цените на петрола и известни затруднения във веригите на доставки до пълномащабна енергийна криза. Големият въпрос пред ЕЦБ вече не е как да реагира при по-слаба от очакваното инфлация, а как да реагира на нов шок в цените на петрола“, добавя експертът.

Очаква се общата инфлация в еврозоната, която се ускори до 1,9% миналия месец от 1,7% през януари, да достигне средно 2,3% през следващото тримесечие спрямо 1,9% през текущото - увеличение спрямо прогнозите от миналия месец за съответно 1,9% и 1,7%. За цялата година се очаква инфлацията да бъде средно 2% в сравнение с 1,8% според анкетата от миналия месец.

Отслабващото евро, което поевтиня с близо 3% спрямо долара от началото на войната, също може да засили ценовия натиск.

Европейската централна банка също така трябва да представи актуализирани икономически прогнози на 19 март.

„ЕЦБ е готова и желае да действа, за да избегне повторение на инфлационния шок от 2022–2023 г. след нахлуването на Русия в Украйна. Ясното и категорично заявяване на това може да бъде най-добрият начин да се гарантира, че инфлационните очаквания ще останат стабилни“, отбелязва Марк Уол, главен икономист в Deutsche Bank.

„2026 г. не е 2022 г., но рискът инфлацията да се задържи не е пренебрежим“, казва още той.

Междувременно перспективата за икономически растеж остава стабилна. Икономиката на еврозоната, която нарасна с 0,2% през последното тримесечие на 2025 г., се очаква да расте с между 0,3% и 0,4% до 2026 г., според последната анкета.

За цялата година се прогнозира растеж от 1,2% през 2026 г. и 1,4% през 2027 г. - перспектива, която остава до голяма степен непроменена от август.

Английската централна банка

Според изявление от петък Bank of America Global Research, която очакваше Английската централна банка (АЦБ) да започне да намалява лихвените проценти през март, вече отлага прогнозата си за юни, заявявайки, че нарастващите цени на енергоносителите са възродили рисковете за инфлацията и са замъглили перспективите за паричната политика. Британските парични власти също ще заседават в четвъртък.

Брокерската компания от Wall Street, която по-рано очакваше понижения на лихвите през март и юни, сега предвижда намаления от по 0,25 процентни пункта през юни и септември тази година, предава Ройтерс.

Конфликтът в Близкия изток обърка краткосрочните очаквания за инфлацията, която се забави до 3% през януари и се очакваше постепенно да се доближи до целта от 2% през следващите месеци.

„Бихме могли да видим понижение през април, ако дотогава цените на енергоносителите се обърнат в обратна посока, но рисковете са по-скоро за допълнителни забавяния и по-малък брой намаления на лихвите тази година, ако конфликтът се проточи“, посочват от АЦБ.

Goldman Sachs, Standard Chartered и Morgan Stanley също отложиха прогнозите си за облекчаване и сега очакват първото понижение през второто тримесечие.

Швейцарската централна банка

Швейцарската централна банка вероятно също няма да пристъпи към намаляване на разходите по заемите на срещата си, насрочена за 19 март, като там напрежение идва не само от войната в Иран.

Преди дни властите на страната съобщиха за минимална инфлация през февруари за трети пореден месец, което подчертава предизвикателството пред централната банка в опитите ѝ да избегне повторно въвеждане на отрицателни лихвени проценти. Потребителските цени са се повишили с 0,1% на годишна база, което съответства на данните от декември и януари.

Тези данни поддържат натиска върху паричните власти, които са изправени пред риска укрепването на франка да понижи цените още повече. Тяхната тревога относно валутата убежище дори ги подтикна да отправят неочаквана заплаха за пазарна интервенция след атаките на САЩ и Израел срещу Иран.

Швейцарската централна банка прогнозира, че инфлацията в страната ще бъде средно 0,3% през 2026 г. Едва преди дни гуверньорът Мартин Шлегел повтори предупреждението си, че в някои месеци са възможни отрицателни стойности при движението на потребителските цени, макар че такива резултати не биха били повод за незабавна тревога.

Централните банкери поддържат разходите по заемите без промяна и на нулево ниво от юни и настояват, че все още има значително по-висок праг за понижаване на лихвите до отрицателна територия в сравнение с конвенционалните намаления. Повечето икономисти не очакват паричният орган да предприеме действия по промяна на политиката си до края на тази година.

Докладът на статистическата служба показа още, че основната инфлация се е забавила до 0,4%, което е неуспех за централните банкери. Това е най-ниското ниво от ноември насам.

Франкът ще остане ключов фактор за паричните власти, тъй като неговата сила намалява разходите за внос. От началото на годината валутата поскъпна до десетилетни върхове спрямо еврото.

Федералният резерв

Федералният резерв на САЩ вероятно ще намали лихвените проценти чак през септември, след като в петък правителствени данни показаха, че инфлацията според предпочитания от централната банка показател не е била толкова бърза, каквито бяха опасенията в началото на годината. Паричният орган ще вземе решението си за лихвите на 18 март.

Преди публикуването на данните, които показаха годишно увеличение на ценовия индекс на разходите за лично потребление (РСЕ) от 2,8% през януари, пазарните очаквания бяха първото намаление на лихвите от Фед да бъде през октомври. Целта на паричния орган за инфлацията е 2%.

През първите две седмици от началото на войната в Иран, през които конфликтът предизвика рязък скок в цените на петрола, трейдърите дори изместиха очакванията за първото понижение на лихвите към декември. Засега цените на „черното злато“ остават ключов фактор за очакванията около Фед на фона на непрекъснатите атаки от страна на президента Доналд Тръмп, който настоява за бързо и рязко сваляне на разходите по заемите.

„Инфлацията остава бърза и упорита, а при възможността по-високите енергийни цени постепенно да се прехвърлят в икономиката, Фед вероятно ще задържи лихвите на сегашните нива за по-дълъг период“, казва пред Ройтерс главният пазарен икономист на Spartan Capital Securities Питър Кардило.

След решението на Фед в сряда инвеститорите ще очакват изявлението на председателя Джером Пауъл, което може да даде насоки на инвеститорите за бъдещите движения на лихвените проценти. Това ще бъде последната пресконференция на Пауъл като ръководител на централната банка, тъй като мандатът му изчита през май.

Също в сряда индексът на цените на производител (PPI) ще даде представа за инфлацията на едро в страната през февруари. Докладът за януари показа, че те са нараснали с по-рязък от очакваното темп в началото на годината.

Японската централна банка

Японската централна банка (ЯЦБ) най-вероятно ще запази основния си лихвен процент на ниво от 0,75% на заседанието си на 19 март, но вероятно ще го повиши до 1% до края на юни, показва проучване на Ройтерс. Очакванията остават като цяло непроменени спрямо периода преди началото на американско-израелската война срещу Иран.

Поради силната зависимост на Страната на изгряващото слънце от „черно злато“ от Близкия изток, ЯЦБ може да бъде по-склонна да повиши лихвите, тъй като по-високите цени на суровия петрол и по-слабата йена увеличават разходите за внос. В същото време пазарът на петрол остава силно волатилен и перспективите са много несигурни.

Йената е поевтиняла с около 1% спрямо щатския долар от началото на войната и с повече от 6% през последните шест месеца.

Няма обаче силна увереност относно скоростта на по-нататъшните увеличения на лихвите. Според прогнозите от проучването ЯЦБ вероятно ще изчака до първото тримесечие на 2027 г., за да повиши лихвата до 1,25%, а след това още около година - до началото на 2028 г., за да я увеличи до 1,50%.

Гуверньорът Казуо Уеда заяви пред депутати миналата седмица, че централната банка ще продължи да повишава лихвените проценти, ако икономическите ѝ прогнози се реализират, но предупреди за потенциален удар върху глобалния растеж от войната в Близкия изток.

Цената на петрола

Петролът е сред водещите теми за инвеститорите, след като цената му се доближи до нива от 100 долара за барел заради войната в Иран. Към 10:20 ч. българско време фючърсите върху сорта Брент поскъпват с 2,71% до 105,94 долара за барел, а тези върху американския суров петрол West Texas Intermediate (WTI) - с 1,78% до 100,47 долара за барел.

Фючърсите са поскъпнали с над 40% през последните две седмици. Междувременно американският президент Доналд Тръмп заяви пред журналисти на борда на Air Force One, че „изисква“ други държави да участват в защитата на Ормузкия проток – жизненоважния морски маршрут, който свързва Персийския залив с международните пазари.

Според Международната агенция по енергетика (МАЕ) конфликтът вече е причинил най-голямото прекъсване на доставки в историята на световния петролен пазар. Трафикът през Ормузкия проток е почти спрял от началото на военните действия.

На въпрос дали има преговори между САЩ и Иран, Тръмп каза, че Вашингтон разговаря с Техеран, но не е сигурен дали иранците са „готови“. Цените на петрола ще „се сринат“ веднага щом войната приключи, добави той. Иранският външен министър Абас Арагчи заяви през уикенда, че Ислямската република не е поискала нито преговори, нито примирие.

Продължителният конфликт вече оказва натиск върху потребителите на енергия.

Ключови данни от Европа

Сред най-внимателно наблюдаваните данни от Стария континент през тази седмица ще бъде очакваният във вторник доклад за икономическото доверие в еврозоната на института ZEW през март. Институтът ще публикува и данни за най-голямата икономика на региона – Германия.

В този ден се очакват и данни за производствената инфлация в Швейцария.

В сряда, ден преди заседанието на ЕЦБ, Евростат ще публикува официалните данни за ценовия натиск в региона през февруари. Според предварителната оценка инфлацията в еврозоната е възлязла на 1,9% през миналия месец.

В четвъртък инвеститорите ще получат повече информация за безработицата във Великобритания през януари, както и за заплатите на работещите в еврозоната през четвъртото тримесечие на миналата година.

В петък се очакват докладите за търговския баланс на еврозоната през януари и за производствената инфлация в Германия през миналия месец.

Сезон на отчетите

Micron Technology ще публикува финансовите си резултати, след като акциите на компанията рязко поскъпнаха заради бума на изкуствения интелект (AI), като стойността им се увеличи повече от четири пъти през последната година, пише Investopedia.com. Производителят на чипове за памет отчете 60% годишен ръст на продажбите през предходното тримесечие, като печалбата надхвърли очакванията на анализаторите. Напоследък обаче акциите, свързани с изкуствения интелект, се колебаят на фона на нарастващи притеснения сред инвеститорите относно икономическите ефекти на технологията.

Глобалната логистична компания FedEx ще публикува тримесечните си резултати в четвъртък. Акциите ѝ поскъпнаха значително тази година - с близо 25%. Инвеститорите следят резултатите на FedEx за сигнали какво означава състоянието на глобалния ѝ транспортен бизнес за цялостната икономика.

Резултатите на Dollar Tree ще дадат на инвеститорите представа за силата на американския потребител, след като в предишния си отчет компанията посочи, че клиентите ѝ са финансово „напрегнати“. Други отчети от сектора на търговията на дребно и хранителната индустрия също могат да допълнят картината за потребителското поведение, включително тези на Five Below, General Mills, Lululemon, Macy’s и Darden Restaurants.

Операторът на ядрени електроцентрали Oklo, който по-рано тази година подписа споразумение с Meta (компанията майка на Facebook) за осигуряване на енергия за центровете за данни на компанията, също планира да отчете резултатите си тази седмица.

Очакват се и финансовите резултати на Alibaba, водещата китайска технологична компания, която планира да увеличи разходите си за изкуствен интелект. Китайският производител на електромобили Xpeng, конкурент на Tesla на международните пазари, също ще публикува финансовите си резултати.

Събитията в Азиатско-Тихоокеанския регион

Що се отнася до Азиатско-Тихоокеанския регион, на фокус в понеделник са данните за индустриалното производство и нивото на безработица в Китай през февруари.

Във вторник решение за разходите по заемите ще вземе и Австралийската централна банка.

В сряда ще станат ясни данните за търговския баланс на Япония през миналия месец, а в четвъртък инвеститорите ще получат информация за японското индустриално производство и австралийската безработица.