В отговор на геополитическото напрежение централните банки трупат злато

Централните банкери, които управляват валутни резерви на стойност трилиони долари, се насочват към златото, тъй като геополитическото напрежение, включително войната в Украйна, ги принуждава да преосмислят своите инвестиционни стратегии.

Годишно проучване сред 83 централни банки, които управляват активи в чуждестранна валута за общо 7 трлн. долара, установява, че повече от две трети от тях смятат, че институциите ще увеличават златните си притежания през 2023 г., пише FT.

Кюлчетата стават по-привлекателни във времена на нестабилност и търсенето през последната година рязко се увеличава, посочва медията.

Количеството злато, закупено от централните банки, е нараснало със 152 процента на годишна база през 2022 г. до 1136 тона според Световния златен съвет.

Повечето анкетирани мениджъри на резерви оценяват геополитическия риск като едно от най-важните си опасения. На първо място обаче остава инфлацията, показва проучването на тенденциите в управлението на резервите на централните банки, осъществено от HSBC и публикувано от Central Banking Publications

Около една трета от анкетираните са променили или планират да променят активите, които купуват, заради войната в Украйна и влошаващите се отношения между САЩ и Китай.

Виктор Мендес-Барейра, автор на проучването, казва, че пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна е създало „фактор, с който мениджърите на резервите сега трябва да се съобразяват“.

Инвазията накара западния алианс на САЩ, Обединеното кралство и ЕС да наложи широки финансови санкции на Москва, включително мерки за замразяване на активи на Руската централна банка на стойност около 300 млрд. долара. Златните резерви на централната банка на Русия не попадат в прекия обхват на санкциите, тъй като са складирани в страната.

Данните на Световния съвет по златото показват, че много покупки, направени през изминалата година, са били от централни банки в страни, които не са от алианса на Запада. Китайската народна банка например е купила 62 тона злато през ноември и декември 2022 г., като за първи път вдига златните си резерви над 2 хил. тона.

Официалните златни резерви на Турция са нараснали със 148 тона до 542 тона през 2022 г. Държавите от Близкия изток и Централна Азия също са били активни купувачи на злато през миналата година.

Джон Рийд, главен пазарен стратег в Световния съвет по златото, коментира, че санкциите срещу Руската централна банка са „накарали много необвързани централни банки да преразгледат къде трябва да държат международните си резерви“. „Страните признават, че златото, което Русия държи, тъй като е извън контрола на другите, е полезно в ситуации, в които може да няма достъп до никакви други резерви“, коментира той.

Докато златото на руската централна банка се съхранява в Русия, много централни банки държат резервите си в чужбина, включително в АЦБ и Федералния резерв на Ню Йорк, което отразява статута на Лондон и Ню Йорк като най-големите пазари за търговия със злато.

Златото също се разглежда като ефективна защита срещу високата инфлация - проблем номер едно на повече от 70 процента от анкетираните централни банкери. Цената на кюлчетата вече е близо до номинален връх за всички времена след скока на инфлацията през 2022 г.

Мнозинството от анкетираните посочват, че юанът ще заеме по-голям дял от международните резерви през останалата част от това десетилетие.

Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард предупреди в реч миналата седмица, че разривът между САЩ и Китай застрашава водещите позиции на долара и еврото в управлението на световните резерви.

Според данни на МВФ доларът представлява 58 процента от всички резерви на централните банки през четвъртото тримесечие на миналата година. Еврото представлява малко над 20 процента, а юанът - едва 2,7 процента.

Проучването е проведено между февруари и средата на март 2023 г.