Може ли облагането на „свръхпечалбите“ на банките да забави икономиката?

Печалбите на банките се преекспонират, след като те ги капитализират. Ако банките са свръхобложени, икономическият цикъл би се забавил, а те няма да могат да капитализират тези печалби и да изпълнят своите планове за развитие. За това предупреди Петя Димитрова, председател на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на Пощенска банка, на конференцията „Финанси: Уравнения и решения”, организирана от Bulgaria ON AIR и Bloomberg TV Bulgaria.

Тя напомни, че банките в момента плащат 3-4 пъти по-високи данъци в сравнение с всички бизнеси в държавата. Те са обложени с 15% корпоративен данък от началото на годината и са единствените в Европа, които плащат такъв висок налог, освен повишените минимални задължителни резерви (МЗР). По думите ѝ свръхрегулацията на сектора съща води до огромни разходи. Тя направи сравнение и съобщи, че около 600 млн. лева струва на сектора поддържането на 12% задължителни минимални резерви в БНБ при 0% лихва, докато в еврозоната изискването е за само 1% МЗР, които се държат при 3,25% лихва.

Димитрова подчерта, че банките са стабилни и са в основата на икономическия цикъл за бизнес развитието. Те са силно регулирани и заради това, че сме в банковия съюз, което „струва капитал“, допълни тя и напомни, че банките вече инвестираха 500 млн. лева за процеса за въвеждане на еврото в България и от три години тече трансформиране на системата. Тя коментира, че разходите, които банките правят, означават капитализиране на финансовата стабилност.

Петя Димитрова отбеляза още, че през годините банките са инвестирали и в дигитализиране на процесите и това влияе върху бизнеса и държавата да се развиват в крак с тенденциите.

Банките и фиска

Според нея трябва да има дискусия как да се направи бюджетът с финансови параметри, които да доведат до развитие на държавата. Тя посочи, че приходите в хазната през септември са 2,7 млрд. лева, докато разходите – 5,4 млрд. лева, и това води до дисбаланс.

Подуправителят на БНБ доц. Петър Чобанов обясни, че политиката на централната банка е базирана на данните и „развиваме капацитет за прогноза на българската икономика“, откъдето идва решението за повишаване на нивата на минималните задължителни резерви за предпазване и поддържане на стабилността на икономиката с високи буфери за стабилност. Той посочи, че взетите мерки са ориентирани към кредитополучателите в някои сектори, където могат да възникват рискове.

„Паричните условия са базирани на фискалната политика и когато се намираме в инфлационна среда, допуснахме по-високи разходи, приходите не стигат, създава се инерция в разходите и дефицит от 3% трябва да бъде съхранен, и то устойчиво“, коментира проблемите с бюджетния недостиг Чобанов.

По думите му е започнала дискусия, но „след като парламентът не функционира, има сериозна опасност тези проценти да бъдат нарушени и да изпаднем в свръхдефицит“. Той очаква да започнем разговори с европейските партньори как трябва да бъдат намалени разходите, които са повишени при текущите разходи за заплати, пенсии и издръжка, за да избегнем рисковете. Чобанов отбеляза, че трябва да обърнем внимание на ефективността на разходите в социалната система, като се ограничи трансферът от бюджета.

Той също смята, че мярката с данъка върху „свръхпечалбата“ за банките отнема капитал и инвестиции и въпреки че може да предизвика спад в инфлацията, може да се наруши моделът на стабилност.

Финансовият експерт Калин Христов, който е бивш подуправител на БНБ, е на мнение, че данъкът върху „свръхпечалбата“ няма да е добра мярка за изпълнение на Маастрихтските критерии.

Предстои корекция

Той обясни, че текущият лихвен цикъл, наблюдаван от Втората световна война насам, глобално е различен и реакцията на централните банки беше забавена, при което „инфлацията беше изпусната от Европейската централна банка (ЕЦБ), но и от Федералния резерв".

Калин Христов посочи, че много бавно става пренасянето на лихвите, особено в Европа. „ЕЦБ не спря да реинвестира в дългови книжа, запазиха инструмента да реинвестират, за да потискат спреда в слаби фискални държави. Силно разхлабената фискална политика беше предвидена да поддържа растежа, за да няма рецесия, обясни той и отчете, че обикновено това се счита за „добра амалгама“, но е на мнение, че тя създава проблеми.

Калин Христов напомни, че в България става бавно пренасяне на лихвите в потребителските, но не и в ипотечните заеми – има типична динамика за растежа, движен от потребление. „Има растеж на заплатите и пенсиите и при тази цикличност ще има корекция през 2025 г.“, прогнозира финансистът.

По думите му не е ясна посоката на паричната политика на ЕЦБ заради германската икономика. Той допусна, че корекцията ще се движи извън Европа и ще зависи от политиката на новия американски президент.

Политика, инфлация, лихви

Що се отнася до очакванията му за бъдещата политика на Доналд Тръмп, той смята, че тя ще бъде проинфлационна глобално, а Европа трябва да отговори на митата. Според него всичко зависи от това как страните ще реагират с икономическа политика при фискални проблеми, след като забавената икономическа активност е свързана с намалени приходи.

„В България как ще поставим под контрол разходите?", риторично попита Христов, що се отнася до увеличение на данъци, и каква ще е целта на фискалната политика – дали ще гоним трите процента при орязани инвестиционни разходи.

Той е на мнение, че не може да се говори за свръхпечалби на банките у нас.

Петя Димитрова обяви, че ако се обложат допълнително банките, те ще са принудени да намалят инвестициите в проекти, „ще дръпнат спирачките и икономиката ще се забави“. Тя потвърди, че банките имат балансиран подход в кредитната и депозитната си политика и България е една от малкото държави, в които лихвата при ипотечните заеми е 2%, което не е донесло риск за кредитополучателите.