Лагард: Eрата на шоковете затруднява работата на ЕЦБ по отношение на инфлацията

Резките промени в световната търговия и отбранителната архитектура на региона ще затруднят поддържането на стабилна инфлация. За това предупреди председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард, цитирана от Bloomberg.

По време на конференция във Франкфурт тя посочи, че тези промени представляват „двустранни шокове“, които заедно с климатичните промени усложняват определянето на паричната политика.

„Поддържането на стабилността в една нова епоха ще бъде огромна задача“, заяви Лагард. „Тя ще изисква абсолютен ангажимент към нашата инфлационна цел, способност за разграничаване на това кои видове шокове ще изискват парична реакция и гъвкавост за адекватна реакция“, допълни още.

Централните банкери от региона са уверени, че инфлацията ще се върне към целта им от 2% в началото на следващата година, и вече понижиха лихвените проценти шест пъти от юни насам, за да разхлабят оковите на изпитващата затруднения икономика на еврозоната. Те все още оценяват ефекта от митата на президента на САЩ Доналд Тръмп, наред с увеличаването на военните разходи на Европа.

„Търговската фрагментация и по-високите разходи за отбрана в сектор с ограничен капацитет по принцип биха могли да тласнат нагоре инфлацията“, каза Кристин Лагард. „И все пак американските мита биха могли също така да намалят търсенето на износ от Европейския съюз (ЕС) и да пренасочат излишния капацитет от Китай към Европа, което би могло да доведе до забавяне на инфлацията“, добави тя.

„Независимо от шоковете, трябва да определим паричната си политика по подходящ начин, така че инфлацията винаги да се доближава до 2% в средносрочен план“, посочи още тя.

Понастоящем, подчерта централният банкер, ЕЦБ разглежда различни сценарии за това как търговските мита и плановете за фискални разходи ще се отразят на растежа и инфлацията.

ЕЦБ ще оповести резултатите от прегледа на стратегията си за паричната политика през втората половина на 2025 г. Макар и да не е толкова широкообхватен в сравнение с по-ранния преглед, което приключи през 2021 г., настоящият все пак може да има значителни последици за бъдещите действия по отношение на лихвените проценти и реакцията при кризи.

Централните банкери проучват как е най-добре да действат, ако шоковете в предлагането се случват по-редовно. В миналото те бяха склонни да пренебрегват подобни събития с мотива, че те подхранват растежа на цените само временно. Но последните години показаха, че ако съществува риск подобни събития да станат по-мащабни и по-трайни, ценовите очаквания могат да се отклонят от целта, независимо дали шоковете са породени от предлагането или от търсенето.

Критиците твърдят, че през 2021 г. ЕЦБ е сгрешила, като е преценила, че скокът на инфлацията е временен. Те казват също, че тя е действала твърде бавно в посока повишаване на лихвените проценти и спиране на нетните покупки на активи през следващата година.

„В рамките на добре формулирана стратегия и непоколебим ангажимент за ценова стабилност ще трябва да запазим гъвкавостта си, за да реагираме на сложни обстоятелства при възникването им“, каза в сряда Кристин Лагард.

В речта ѝ не беше засегнато заседанието на паричния орган през април, като инвеститорите са раздвоени по въпроса дали представителите му ще направят седмото намаление на лихвите от юни насам или ще направят пауза в облекчаването на паричната политика.

В отделно изказване гуверньорът на Литовската централна банка и член на Управителния съвет на ЕЦБ Гедиминас Шимкус заяви, че „разходите по заемите все още вървят надолу, но е трудно да се предвиди кога ще дойде следващото намаление“. От друга страна, португалският му колега Марио Сентену заяви, че „предпочита да предприемем стъпки по-скоро рано, отколкото по-късно“.