ЕЦБ намали лихвите на фона на растящата икономическа несигурност

Европейската централна банка (ЕЦБ) намали лихвените си проценти за седми път – решение, което бе взето, след като митата на президента на САЩ Доналд Тръмп разтърсиха пазарите и помрачиха икономическите перспективи.

Управителният съвет взе решение да понижи трите основни лихвени процента с по 25 базисни точки. Така разходите по заемите по депозитното улеснение, основните операции по рефинансиране и пределното кредитно улеснение ще бъдат намалени съответно на 2,25%, 2,40% и 2,65%, считано от 23 април.

„Процесът на дезинфлация е в ход. Инфлацията продължи да се развива според очакванията ни, като през март както общата, така и базисната инфлация се понижиха. През последните месеци ценовият натиск в сектора на услугите също значително се понижи. Повечето измерители на базисната инфлация предполагат, че тя трайно ще се установи около средносрочната цел на Управителния съвет от 2%“, се посочва в изявлението на паричния орган след заседанието.

„Икономиката на еврозоната изгражда известна устойчивост срещу глобални шокове, но перспективите за растеж се влошават поради нарастващото търговско напрежение. Повишената несигурност вероятно ще намали доверието сред домакинствата и фирмите, а неблагоприятната и колеблива реакция на пазарите на търговското напрежение вероятно ще окаже затягащо въздействие върху условията за финансиране. Тези фактори могат допълнително да натежат върху икономическите перспективи за еврозоната“, предупреждават оттам.

„Управителният съвет е твърдо решен да осигури устойчиво стабилизиране на инфлацията на средносрочната цел от 2%. Особено в настоящите условия на изключителна несигурност, той ще следва подход, зависещ от данните и от всяко заседание поотделно, за определяне на подходящата парична политика“, уверяват централните банкери.

След шестте облекчения на паричната политика на ЕЦБ за известен период от време не беше ясно каква стъпка ще бъде предприета на 17 април. Мнозина очакваха базираната във Франкфурт финансова институция временно да замрази пониженията на разходите по заемите, но агресивната търговска политика на Тръмп промени картината. Очакванията сега са, че мерките му по-скоро ще забавят икономическата експанзия, отколкото да стимулират инфлацията, което прави пазарите волатилни и подсказва за още намаления на лихвите.

След четвъртък инвеститорите очакват поне още две движения в посока надолу до края на годината, тъй като по-силното евро помага за овладяване на ценовия натиск, а опасността евтините китайски стоки да бъдат пренасочени към Европа заради митата се увеличава.

Тъй като търговските мерки на Тръмп все още са в процес на резки промени, председателят на ЕЦБ Кристин Лагард едва ли ще даде ясни указания за това накъде ще се движат лихвените проценти по-нататък. Тя ще говори пред медиите по-късно днес.

Икономически перспективи

Радостта, че стотици милиарди евро от германските разходи за инфраструктура, заедно с по-широкия европейски стремеж за превъоръжаване, ще съживят затъващата икономика на континента, беше помрачена от прогнозите, че митата ще заличат голяма част от тазгодишните надежди за растеж, пише Bloomberg. 

Ръководителят на Нидерландската централна банка Клаас Кнот подчерта сложността на ситуацията, като заяви, че въздействието може да бъде различно във времето и че ЕЦБ ще трябва да бъде „наистина бдителна“.

По отношение на фискалните планове на Германия основният въпрос е колко бързо могат да бъдат похарчени парите и как това ще се отрази на инфлацията. Група водещи германски икономисти през тази седмица намалиха прогнозите си за растежа тази година, като положителни ефекти върху движението му се очакват едва през 2026 г.

Що се отнася до митата, някои събития след изявлението на Тръмп сочат по-големи рискове за забавянето на инфлацията. Еврото поскъпна спрямо долара, а реакцията на Европейската комисия (ЕК) не доведе до контратакси, които биха оскъпили вноса.

На този фон един от въпросите, които вълнуват централните банкери, е дали тяхната парична политика продължава да ограничава икономическата активност.

Те промениха формулировката в изявлението си след заседанието миналия месец, заявявайки, че лихвените проценти са станали „значително по-малко рестриктивни“. Това остави отворена вратата за по-нататъшни облекчения, като в същото време се признава, че голяма част от трудностите вече са преодолени.

Още едно намаление би поставило разходите по заемите по-стабилно в рамките на т.нар. неутрален лихвен процент, който нито възпрепятства, нито стимулира растежа. За тази цел, според повечето анализаторите, разходите по заемите трябва да са на ниво около 2%.