Заместник-гуверньорът на ЕЦБ изрази оптимизъм на фона на търговското напрежение

Заместник-гуверньорът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Луис де Гиндос изрази сравнително оптимистична нагласа за способността на Европа да се справи с търговското напрежение със САЩ.

„Аз съм относително оптимистично настроен“, заяви той на събитие в Испания. „От гледна точка на Европа това беше сигнал за събуждане. Осъзнахме, че трябва да бъдем по-автономни във военно и икономическо отношение“, каза централният банкер, цитиран от Ройтерс.

Той добави, че Европа трябва да преговаря със Съединените щати „с хладнокръвие“.

Базовото едностранно мито на президента на САЩ Доналд Тръмп от 10%, обявено миналата сряда, влезе в сила в събота. През уикенда инвеститорите се надяваха на новини, че администрацията на Вашингтон води успешни преговори с държавите за намаляване на ставките или най-малкото обмисля да отложи набора от т.нар. реципрочни мита, които трябва да влязат в сила на 9 април. Това обаче не се случи.

Въпреки че администрацията на САЩ заяви, че поне 50 държави са се свързали с нея, за да започнат преговори, Канада и Европейският съюз (ЕС) планират да последват примера на Китай и да подготвят ответни мита.

На този фон източници на Ройтерс съобщават, че Европейската централна банка е засилила наблюдението си върху банките и пазарите на облигации в еврозоната на фона на предизвиканата от търговската война на Тръмп разпродажба на световните пазари, но все още не е открила причини за тревога.

Акциите в цял свят рязко поевтиняха след представянето на новите мащабни мита, подхранвайки страховете за рецесия в най-голямата икономика в света и потенциално дестабилизиращ пазарен срив.

ЕЦБ, която определя лихвените проценти за 20-те държави, споделящи еврото, и упражнява надзор върху най-големите банки в блока, повиши нивото на контрол, тъй като пазарните разпродажби могат да доведат до щети за реалната икономика, ако продължат достатъчно дълго.

Централните банкери насочиха вниманието и си към спредовете на държавните облигации, или премията, която по-слабите кредитополучатели плащат спрямо сигурното убежище в еврозоната - Германия.

Спредовете, разглеждани като показател за доверието на инвеститорите в еврозоната, леко се разшириха, но остават под контрол. Десетгодишните облигации на Италия например носят само 122 базисни пункта повече от германските си аналози.

Това е далеч от спреда от 250 базисни пункта, който инвеститорите изискваха, за да притежават италиански дълг в разгара на пандемията от Covid-19 през 2020 г. и когато ЕЦБ започна да повишава лихвените проценти през 2022 г.

Във вторник Луис де Гиндос посочи, че пазарите „винаги реагират прекомерно в краткосрочен план“ и трябва да намерят ново равновесие в един нов, по-фрагментиран свят. Той добави, че пазарите са останали ликвидни - жаргонно понятие за ситуация, в която е лесно да се намерят както купувачи, така и продавачи - въпреки високата волатилност.

Лихвените проценти

По-рано днес гуверньорът на Литовската централна банка и член на Управителния съвет на ЕЦБ Гедиминас Шимкус заяви, че ЕЦБ трябва да понижи лихвените проценти през следващата седмица заради търговската офанзива на президента на САЩ Доналд Тръмп.

„Все още смятам, че трябва да намалим лихвите през април. Надявам се през юни да имаме повече яснота относно митата и други неща и тогава можем да помислим дали да замразим облекчаването на паричната политика, или да направим такава стъпка отново“, каза той в интервю за Econostream Media.

Очакванията на инвеститорите и икономистите, че ЕЦБ ще намали лихвите през следващата седмица, нараснаха след съобщението на Тръмп за митата, което разтърси фондовите пазари през последните дни. Тази политика вероятно ще навреди на растежа в еврозоната, а Шимкус твърди, че тя ще натежи и върху потребителските цени.

„Дългосрочните ефекти от митата са по-слабо търсене, по-нисък растеж, намалено бизнес доверие, снижени капиталови разходи, по-слабо потребителско доверие - всичко това има дезинфлационен характер“, посочи той. „Това оправдава по-хлабава парична политика, за да се гарантира, че инфлацията ще се доближи до средносрочната ни цел“.

От юни миналата година насам централните банкери намалиха разходите по заемите шест пъти, а при сегашното равнище от 2,5% лихвите се доближават до нива, които според някои вече не влияят на икономическата експанзия.

Тъй като растежът е застрашен от американските мита, някои анализатори очакват още намаления на лихвите. Анатоли Аненков от Societe Generale сега прогнозира намаления през април, юни и юли.

„На предстоящото заседание на Управителния съвет през следващата седмица ще вземем отговорно решение въз основа на данните, както сме правили и досега“, заяви председателят на Германската централна банка Йоахим Нагел пред Bloomberg.

Междувременно гръцкият му колега Янис Стурнарас заяви пред акционери в Атина, че паричната политика за 2025 г. постепенно ще бъде по-малко рестриктивна.

„Инфлацията в еврозоната вече значително се доближи до целевата стойност от 2%, а прогнозите на ЕЦБ са устойчиви и съвместими с ценовата стабилност“, каза той. „Във всеки случай ЕЦБ остава предпазлива, като отбелязва, че решенията ѝ ще продължат да се основават на наличните във всеки един момент данни и на хода на инфлацията, като по този начин ще се гарантира плавното приспособяване на икономиката на еврозоната към новата реалност.“