Лагард след спекулациите за напускане на ЕЦБ: Няма да видите гърба ми

„Няма да видите гърба ми“. Така председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) отговори на журналистически въпрос по повод спекулациите от последните дни, че тя ще напусне паричния орган, за да поеме ръководството на Световния икономически форум (WEF).

„Мога много твърдо да ви кажа, че винаги съм била и съм напълно решена да изпълня мисията си, както и съм решена да завърша мандата си в ЕЦБ. Ето защо трябва да ви кажа, че няма да видите гърба ми", заяви Лагард.

Миналата седмица Financial Times съобщи, че гуверньорът на Европейската централна банка е обсъждала възможността да съкрати мандата си, за да поеме ролята на председател на Световния икономически форум, цитирайки напусналия основател на организацията Клаус Шваб.

Направени са практически приготовления за пристигането на Лагард, включително резервация на апартамент във вила „Мунди“, собственост на WEF, в близост до централата на институцията, каза Шваб. Двамата са обсъдили идеята тя да поеме от него поста на ръководител на организацията за „няколко години“, добави той.

Тогава говорител на ЕЦБ заяви, че „Кристин Лагард винаги е била напълно отдадена на изпълнението на своята мисия и е решена да завърши мандата си“. 

Лихвените проценти

В четвъртък ЕЦБ понижи лихвените проценти за осми пореден път, тъй като инфлацията в региона се охлажда, а агресивната търговска политика на американския президент Доналд Тръмп помрачава перспективите за световната икономика.

Управителният съвет взе решение да съкрати трите основни лихвени процента с по 25 базисни пункта, отговаряйки на прогнозите на икономистите и инвеститорите. Така лихвените проценти по депозитното улеснение, основните операции по рефинансиране и пределното кредитно улеснение ще бъдат намалени съответно на 2%, 2,15% и 2,40%, считано от 11 юни 2025 г.

„Имаше само един член на Управителния съвет, който не подкрепи решението. Като изключим него, то беше почти единодушно, така че бих го нарекла или много широк консенсус, или почти единодушна подкрепа за решението за намаляване с 25 базисни пункта", заяви Кристин Лагард пред репортери във Франкфурт.

„При сегашното ниво на лихвените проценти смятаме, че сме в добра позиция да се ориентираме в несигурните условия, които ще настъпят“, каза още гуверньорът. По традиция тя отказа да коментира следващите стъпки на финансовата институция, но все пак даде знак, че цикъла по облекчаване на паричната политика е към края си.

По-рано ЕЦБ снижи лихвените проценти седем пъти в рамките на 13 месеца, след като инфлацията се забави от върховете, достигнати по време на пандемията от Covid-19. Централната банка понижи лихвите в опит да подкрепи икономиката на еврозоната, която изпитваше затруднения още преди нестабилната търговска политика на САЩ да ѝ нанесе допълнителни удари.

Друго намаление е възможно през септември, когато търговските преговори с Вашингтон трябва да са приключили и новите прогнози ще разкрият пълните последици от митата.

Икономистите вече очакват централните банкери на еврозоната да направят пауза при намаляването на лихвите през следващия месец. Но те също така предупреждават, че ЕЦБ не може да си позволи твърде дълго прекъсване, защото в противен случай пазарите ще заключат, че тя е приключила с облекченията. Почти 30% от анализаторите в неотдавнашна анкета казват, че Управителният съвет може да пропусне понижаване на разходите по заемите само веднъж.

Трейдърите залагат, че след вероятната пауза през юли ще има още една стъпка, с която депозитната лихва ще достигне 1,75%. Този процент е в долната граница на диапазона, който ЕЦБ определя като неутрален - нито стимулиращ, нито ограничаващ икономиката.

Икономически и търговски предизвикателства

В базисния сценарий на новите прогнози на експертите на Евросистемата се очаква общата инфлация в региона да бъде средно 2% през 2025 г., 1,6% през 2026 г. и 2% през 2027 г. Низходящите корекции в сравнение с прогнозите от март - с 0,3 процентни пункта както за 2025 г., така и за 2026 г. - отразяват главно занижените очаквания за цените на енергията и по-силното евро. Централните банкери очакват инфлацията, която не включва храните и енергоносителите, да бъде средно 2,4% през 2025 г. и 1,9% през 2026 г. и 2027 г., като цяло непроменена спрямо март.

Според финансистите средният ръст на реалния брутен вътрешен продукт (БВП) ще бъде 0,9% през 2025 г., 1,1% през 2026 г. и 1,3% през 2027 г. Непроменената прогноза за растежа за 2025 г. отразява по-силното от очакваното първо тримесечие в съчетание с по-слабите перспективи за останалата част от годината.

„Очаква се по-високите мита и по-силното евро да затруднят износа на фирмите. Високата несигурност вероятно ще натежи на инвестициите", предупреди днес Кристин Лагард.

„Рисковете за икономическия растеж продължават да са насочени в посока надолу. По-нататъшна ескалация на напрежението в световната търговия и свързаната с него несигурност може да понижи растежа в еврозоната, като отслаби износа и потисне инвестициите и потреблението“, добави тя.

„Данните от проучванията сочат по-слаби перспективи в краткосрочен план. Макар че производството се засилва, по-ориентираният към вътрешните пазари сектор на услугите се забавя“, каза още централният банкер.

По думите ѝ наскоро обявените мерки за увеличаване на инвестициите в отбраната и инфраструктурата, най-вече от страна на Германия, също трябва да стимулират растежа.

„В настоящата геополитическа обстановка е още по-наложително фискалните и структурните политики да направят икономиката на еврозоната по-продуктивна, по-конкурентоспособна и по-устойчива“, категорична е Лагард.

Пътят на България към еврозоната

Кристин Лагард приветства топло България, която получи разрешение да стане 21-вата страна, присъединила се към еврозоната.

Тя обаче предупреди, че решението все още не е напълно финализирано, цитирана от в. Guardian. Макар ЕЦБ и Европейската комисия да са дали одобрение, то трябва да получи зелена светлина и от Европейският съвет.

Има много голяма вероятност България да стане нашият 21-и член, каза Лагард. Радваме се, че „кръгът става по-голям“ и очаквам приноса на България, допълни тя.

Лагард също така изрази надежда, че българите ще оценят стабилността на еврозоната и нейната валута.

Вчера стана ясно, че според конвергентни доклади, изготвени от Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка, България изпълнява всички критерии за членство в еврозоната. С това страната ни получи зелена светлина за присъединяване към зоната с единна валута от 1 януари 2026 г.