Кр. Катев: Риск за България е отдалечаването на перспективата за еврозоната

Според него това, което даже започва вече наистина да пречи, е отдалечаването на перспективата за влизане в еврозоната и приемането на еврото от 1 януари 2024 г.

Той се надява, че средносрочно и дългосрочно приемането на еврото да влезе в приоритетите на страната ни и на партиите, и ако датата не е 1 януари 2024, да е 1 юни.  По думите му това е критично важно заради фискалните процеси, които назряват, заради демографията и натиска върху пенсионната и социално-осигурителната система. Катев отбеляза, че „трендовете не са приятни“ и България има нужда от доверие, икономически растеж и политически консенсус.

„Според мен все още има шанс да влезем в еврозоната в началото на 2024 г.”, каза Катев и допълни, че в момента  на политическа и конюнктурна основа има по-голямо желание да се направи компромис. Ние ще бъдем тествани към края на април 2023 година и ако сега има воля да се направи редовно правителство, има шанс да хванем последния влак за еврозоната“, смята Катев и предупреди, че ако изпуснем датата 1 януари 2024 г. възможността за съществено забавяне е много голяма.

Той напомни, че при влизането България ще се съобразява с фискалните правила на Европейската централна банка, които ще играят ролята на усмиряващата риза, на лошия полицай, защото „българският политически елит има нужда от такъв възпиращ фактор“.

Финансистът обясни, че политическата нестабилност и неяснотата ще има ли правителство  доведе до безпрецедентни нива на последния аукцион за държавни ценни книжа. „Няма място за паника, но очевидно се оскъпява драматично бюджетният лихвен разход, което е още един утежняващ фактор за бюджетния дефицит”, посочи Катев.

Той смята, че ако се „играе така популистки с дефицитите, има вероятност и никога да не влезем в еврозоната”.

Катев се надява дори парламентът да е временен, да приеме бюджета за 2023 година. „Този период на висока инфлация, в който в момента се намираме, е пикът и след това трендът ще е низходящ. Прогнозите и за еврозоната, и за България, са инфлацията да падне драматично следващата година. За България се предвижда 2023 г. да завърши с 4,1% инфлация“, аргументира се той и потвърди, че очаква намаление от по-ниската цена на газа, но предупреди, че рискът е от управлението на фрагментирани коалиционни правителства. Красимир Катев прогнозира, че страната ни ще минава през цикли на по-често избори, което носи нестабилност на бизнес средата.

Доколко световната конюнктура влияе върху цената на дълговото финансиране? Отдалечава ли се България от еврозоната? Надделява ли популизмът в политическите партии при обещанията за доходи? Ще успеят ли политическите партии да се обединят около национален приоритет? Какви са рисковете пред икономиката? Има ли тенденция за промяна в данъчната политика? Как може България да стане интересна на чуждестранните инвеститори?

Целия разговор може да видите във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Светът е бизнес” гледайте тук.