Алтернативен бюджет: По-ниски осигуровки, ръст на събираемостта и дефицит от 1,5% от БВП

Намаление на осигурителната тежест с 10 процентни пункта, по-ниски разходи и приходи в бюджета и дефицит в размер на 1,5% от БВП са част от предложенията в Алтернативния бюджет за 2024 г., представен днес от Института за пазарна икономика (ИПИ) в София. 

В предложения вариант се включват пакет от намаление на някои данъци, стимули за инвестиции, премахване на субсидии, по-висока събираемост, съкращаване на неефективни разходи чрез реформи, премахване на редица регулации, внедряване на нови технологии, както и в крайна сметка премахване на бюджетния дефицит. 

„Практически в момента инвестираме толкова, колкото и през 2010 г.“, каза главният икономист на ИПИ Лъчезар Богданов и посочи, че по отношение на инвестициите се движим по-близо до дъното на Европейския сюъз, а същевременно в страната има рекордни печалби.  

Освен по-ниското облагане на труда, ИПИ предлага и нулев данък за реинвестиране на печалба, който да насърчи частните инвестиции на дълготрайни активи, което ще доведе до „мощен стимул“ за нови инвестиции и реинвестиране на печалбите.

В този сценарий се постига много по-голямо увеличение на нетните доходи, така че разполагаемият доход на домакинството вместо с 13-14%, както е заложено в прогнозата на правителството, да достигне около 33%.

„Разбира се, увеличаване на светлата заетост в частния сектор, изсветляване на потреблението и доходите и в крайна сметка, с комплекс от тези и други мерки в разходната и приходната част, вървим към посока премахване на бюджетния дефицит. Какво означава това в параметри: около 5,5 млрд. лв. по-ниски разходи на консолидирана основа и около 2,25 млрд. лв. по-ниски приходи, така че общият ефект да е намаляване на дефицита до 1,5% от БВП“, каза още Богданов. Според прогнозите на правителството, заложени във варианта за Бюджет 2024, дефицитът до 2026 г. се запазва на ниво от 3% от БВП. 

Според предложенията на ИПИ това ще доведе до свиване на бюджетния дефицит в рамките на 0% от БВП през 2026 г.

„Ако правителството успее да събере таксата от „Газпром“ и да обложи, както на теория се очаква, печалбите на „Лукойл“ – сумарно тези два прихода премахват дефицита напълно още тази година“, каза още Богданов, като допълни, че това все пак може да не се случи.

Той подчерта, че остава нуждата от допълнителни реформи: „Говорим за отварянето на много сектори към международна конкуренция, отваряне на пазара към останалия свят, повече стимули за икономии и добро управление в редица публични системи – образование и здравеопазване, преосмисляне на цялата структура от социално осигуряване и обезщетения в социално подпомагане, за да са насочени към най-нуждаещите се, а не да се разпиляват към неработещи инициативи. Говорим за допълнителни реформи, които да помогнат България да привлича глобални технологични лидери, оттам – по-висока производителност и по-високи възнаграждения – това са реформи, които трябва да се направят. Не сме отчели техния ефект в това предложение за догодина, защото осъзнаваме, че изискват повече време“, каза още той.

„Ако видите дебата в парламента, като се предложи един щедър бюджет, всички го приемат, защото всички взимат от него“, каза икономистът Георги Ангелов, който участва в дискусията. Той посочи, че въпреки критиките в медиите щедрия бюджет винаги среща подкрепа в парламента, защото всички получават по нещо от него, затова са по-малко алтернативните гласове.  

Относно изсветляването на бизнеси, той посочи, че има сектори, които са изцяло изсветлени и плащат данъци и такива, в които всички се осигуряват на минимална заплата, въпреки че не са.

За мен трябва да отидем към рязко намаление на осигуровките и рязко увеличение на събираемостта в най-рисковите сектори, каза Ангелов и отбеляза, че това ще доведе до повече приходи за държавата, но и повече пари ще остават в работещите и бизнеса. „За мен това е генералната линия, а не да се работи на парче“, каза той.

Ние сме в началото на данъчна контрареволюция, каза икономистът и бивш министър в две правителства Николай Василев, като обърна внимание на увеличаването на корпоративния данък. Той заяви, че е привърженик на единната данъчна ставка и подкрепя намаляването на ДДС единствено по отношение на международния туризъм. Според него дефицит от 1,5% е примиряване и е възможно дори да се постигне излишък от 1%, като изброи сфери, в които има нужда от реформа и намаляване на разходите: администрация, пенсионна система и пестене на средства чрез отдаване на инфраструктурни проекти на концесия.

Според икономиста от ИПИ Петя Георгиева е необходима промяна на начина на финансиране в болничната помощ, като тя определи модела на клиничните пътеки като порочен, който води до сериозни разходи. Тя обърна внимание и на значението на образованието.

Според депутата от ПП-ДБ Георги Ганев, който също взе участие в дискусията, мерки като изброените в Алтернативния бюджет на ИПИ, не биха срещнали подкрепа в парламента, защото „никой няма да получи политическа награда за това, ще получи политическо наказание“. Той подчерта, че за да се постигнат промените трябва да се убеждават не политиците, а обществото, което да ги поиска.

Никола Янков, управляващ партньор на Експат Капитал, отбеляза, че онова, което липсва в бюджетите последните години, са политиките.