Ще се окаже ли предизвикателство заложеният бюджетен дефицит от 3%?

Представеният от правителството бюджет не е антиифлационен, а заложеният икономически растеж от 3,2% вероятно няма да бъде изпълнен на фона на забавянето в Европа. Това коментираха икономистите Петя Георгиева, Георги Вулджев и Михаил Кръстев в студиото на Nova News.

„Слонът в стаята, според мен, са заложените приходи от ДДС. При положение че финансовото министерство очаква тази година приходите от ДДС да не бъдат изпълнени с около 1 млрд. лв., за догодина залага още по-високи приходи от ДДС, които не виждам откъде могат да дойдат“, каза той. Според Вулджев няма да бъде изпълнен и заложеният икономически растеж на фона на забавянето в Европа.

„Правителството разчита да имаме вътрешен двигател на растеж. Самото правителство и частният сектор не инвестират много, а се разчита на потреблението, което противоречи на очакването инфлацията да спадне. Цялата макрорамка на този бюджет си противоречи на някакви нива в различните части“, каза още той.

Петя Георгиева от Института за пазарна икономика смята, че има проблем с планирания ръст на потреблението. „Инфлацията зависи от това какъв е разполагаемият доход на хората и доколко те ще го отделят за потребление, а не за спестявания. Около COVID кризата наблюдавахме увеличение на спестяванията, сега министърът на финансите Асен Василев очаква потреблението да се повиши. Това поставя под риск планираните стойности за инфлацията”, каза тя.

Според нея има вероятност да бъде постигната инфлация от 3%, но дали това ще се случи – трудно някой може да каже със сигурност.

„Проблемът с дефицита не са просто трите процента, а че това е поредната година с дефицит, която министерството планира. Според Закона за публичните финанси, ограничението от 3% е сложено като граница, а не е задължение да се направи този дефицит. Отвъд тези рамки, първо ще нарушим критериите от Маастрихт, а второ, започва натрупване на плащания по лихви, на рефинансиране на дълг във времето, което не бива да се използва, освен в краен случай“, каза още тя.

Според Георгиева това е лош сигнал за това какво планира държавата от финансова гледна точка.

„Вече се вижда в разчетите в актуализираната прогноза как съотношението на дълга към брутния вътрешен продукт (БВП) расте. Към края на периода то ще достигне към 27%“, каза още тя и допълни, че това означава всяка следваща година да се взима нов дълг, който да финансира стар.

„Допреди няколко години беше немислимо да се взима дълг на лихвените нива, които са в момента”, заяви Георгиева.

„Не виждам ограничаване в разходната част на Бюджет 2024, виждаме нереалистични параметри и по отношение на приходната част”, каза и икономистът Михаил Кръстев.

Той допълни, че за да покрием критерия за членство в еврозоната, показателен е дефицитът за тази година, а не за следващата. „Ако за 2024 г. дефицитът ни е до 3%, това ще има отношение към конвергентен доклад, който ще бъде разгледан през 2025 г., за да се присъединим евентуално през лятото на 2025 г. или 2026 г.”, заяви Кръстев.

Мнение за Бюджет 2024 г. изказа и икономистът и депутат от ПП-ДБ Георги Ганев.

Предстои доуточняване на някои параметри в зависимост кои от данъчните предложения, които предварително бяха внесени в НС, ще бъдат приети и кои няма да са във вида, в който са, обясни той пред bTV. Ганев обаче посочи, че няма проблем да подкрепи бюджета и така, както изглежда в момента.

Икономистът заяви, че не би бил толкова щедър по отношение заплатите на служителите в държавния сектор.

„Предполагам, че и в публичната администрация ще има увеличение на заплатите. Както е в момента, бих подкрепил бюджета. Не виждам голям проблем с него“, каза Георги Ганев.

„Пенсиите ще се дигнат с швейцарското правило – между 10-12%. При майчинските има вътрешен спор – няма проблем да се вдигат на майките, които имат нужда от това, но има майки, които нямат нужда. Приоритетът е все повече да се насочва социалното подпомогне към хората в нужда. Майчинските автоматично ще се увеличат с много други разходи“, посочи Ганев.

Той смята, че бюджетният дефицит ще бъде точно 3%.

Депутатът от ПП-ДБ Мартин Димитров, който е и член на бюджетната комисия в парламента, посочи, че истинският въпрос е дали има достатъчно резерви в бюджета. Според него такива има.

„Резерви виждам във вноските, които са определени за руския газ и руския петрол, за които не бързам да кажа какви са очакваните приходи - трудно е да се прецени, но такива ще има. Тук виждам резерви, които не са включени в бюджета“, каза той пред БНР.

„Приходите изглеждат завишени и оптимистични. От друга страна искат допълнителни разходи за общините и са срещу политиките по изсветляване на сивата икономика“, коментира пред БНР и Владислав Панев от ПП-ДБ. Той посочи, че решението дали бюджетът ще бъде подкрепен ще бъде взето след изслушване на финансовия министър Асен Василев.

Панев изрази резерви към заложения 16% ръст на данъчните приходи при 3,2% икономически растеж, който определи като "леко оптимистичен".

Според него няма логика да се запази ДДС от 9% за ресторантите. „Този данък беше свален заради COVID кризата и заради това, че ресторантите нямаха работа. Сега се пукат по шевовете и надали имат нужда от такова подпомагане“, каза още Панев.