"Лазене по икономическото дъно": опозицията с остри критики към Бюджет 2024

Бюджетът е добре балансиран и е насочен към ръст на инвестициите и на доходите, коментира по време на дискусиите по първо четене на Бюджет 2024 в пленарната зала финансовият министър Асен Василев. Опозицията обаче определи Бюджет 2024 като пожелателен и трудно изпълним, с надценени приходи, водещ до увеличаване на дълга, но без идеи и предвидени реформи. Ръстът на доходите покрива само инфлацията, заявиха още от опозицията.

От ГЕРБ-СДС коментираха, че не подкрепят философията на бюджета, но вероятно това е единственият възможен баланс. В коалицията също вижат и леко надценяване на икономическия растеж. В ПП-ДБ смятат, че бюджетирането е реалистично, за разлика от последните планове на ГЕРБ, които са били фалшиво песимистични, даващи възможност за разходване на средства с постановления на Министерския съвет в последните седмици на годината.

Предложението на правителството беше одобрено с гласовете на "ПП-ДБ", "ГЕРБ-СДС" и ДПС, като "за" гласуваха 144 депутати, против бяха 66 депутати от БСП, "Възраждане" и "Има такъв народ" (ИТН) и нито един не се въздържа. Депутатите обаче не подкрепиха бюджета с проекта за бюджета на Висшия съдебен съвет (ВСС). По предложение на председателя на бюджетната комисия Йордан Цонев внасянето на предложения между първо и второ четене се съкращава - до петък (15 декември).

В проекта са заложени икономически ръст от 3,2%,  брутен вътрешен продукт (БВП) в размер на 205 млрд. лева и дефицит до 3%, което означава, че страната ще изпълни критериите от Маастрихт за членство в еврозоната. Инфлацията е консервативно заложена в размер на 4,8%.

Пенсиите и заплатите ще се увеличат с 11%, като минималната работна заплата се повишава от 780 лева до 930 лева.

За да расте икономиката трябват инвестиции и ръст на доходите, коментира Асен Василев по време на дебатите. Той допълни, че за първи път депутатите имат свободата да направят каквито искат редакции в бюджета.

"Бюджетът гарантира само лазене по икономическото дъно", каза Румен Гечев (БСП) и посочи, че повечето европейски държави са в рецесия, което прави очакванията за икономически растеж "прекалено оптимистични". Той смята, че прогнозата за цена на петрола около 85 долара през 2024 година е "рискова" и цената вероятно ще е по-висока на фона на действията на ОПЕК и проблеми с доставките.

Увеличението на пенсиите и заплатите само покрива инфлацията и "горе-долу" ще запази покупателната способност от 2022 година. Липсва динамичен икономически растеж и чужди инвестиции, каза депутатът. Според финансовия министър обаче ръстът на доходите изпреварва два пъти инфлацията и то точно доходите за най-уязвимите групи - с минимални пенсии и заплати.

Гечев критикува и европейските санкции срещу Русия, които според него водят до рецесия Европа, а Русия печели от увеличените цени на енергийните ресурси.

Според Мартин Димитров (ПП-ДБ) бюджетният дефицит е контролиран и посочи, че има предложения, чути в комисията, които могат да влошат тази ситуация. Сред тях например са предложения за намаляване на ДДС като за ресторантьорския бизнес и за земеделието, които обаче не биха довели до икономически растеж, според депутата.

След пандемията и на фона на две войни, влизането в еврозоната е нещо, което ще гарантира по-ниски лихви и за бизнеса, и за държавата, допълни още Димитров. Той призова за отпор на европейските планове за хармонизиране на данъчната система, за да запазим нашите предимства пред инвеститорите.

Ръст на дълга през следващите години

Ръстът на дълга беше една от критикуваните точки в бюджета за 2024 година в дискусиите на първо четене. Финансовото министерство отчита, че съотношението дълг спрямо БВП се запазва в размер на около 23% (до 48 млрд. лева), но в бюджетната прогноза за следващите три години се очаква ръст до 28%.

Увеличаването на дълга не е страшно, важно е дали той ще доведе до ръст на икономиката, каза депутатът от ПП-ДБ Христо Даскалов, но според опозицията тегленето на заеми има смисъл, само ако след това остане нещо за бъдещите поколения - като инфраструктурен проект, а не се плащат текущи задължения. ОТ ГЕРБ-СДС също препоръчаха внимателен подход към теглене на нов дълг. Трупането на дългове и дефицит не е устойчив път на развитие, каза Теменужка Петкова.

От "Възраждане" заявиха, че Бюджет 2024 не гарантира икономически растеж, липсват реформи и се вижда увеличаване на дълговете само в рамките на 3 години, което не е насочено към икономически растеж. В "Има такъв народ" отчетоха, че приходите са надценени, базирайки се на коментарите на БНБ по време на дискусиите в комисията по бюджет в парламента, а капиталовите разходи са прекалено големи, но няма да се изхарчат.

"Това са пари на хартия", каза Тошко Йорданов (ИТН). Той също критикува повишаването на външния дълг на страната, предвидено в бюджетната прогноза за следващите три години и предупреди за "дългова спирала".

Асен Василев обаче коментира, че съотношението дълг към брутен вътрешен продукт всъщност намалява - от 29% преди година до 22,6% през 2022 година и сме далеч от дългова криза. "БВП расте заради инфлацията", отговори му обаче Йорданов. Василев беше категоричен, че има реален ръст на БВП, който отчита инфлацията.

Георги Ганев (ПП-ДБ) беше категоричен, че БВП през годините расте с по-бърз темп от дълга и на този етап трябва "да забравим за финансова криза". Според него дефицитът и дългът не трябва да се използват, за да се плашат излишно хората. Освен това призова депутатите, които предупреждават за тези опасности, да предложат намаляване на разходите.

На коментарите, че дългът е бил контролиран в годините на плановата икономика, а след това започва да расте съществено, той припомни, че до 1989 година дългът е бил 11 млрд. долара, но по "сенчестия курс" на долара спрямо лева това е към 80 млрд. лева. Дългът е бил в такъв обем, че държавата не е могла да до го обслужва - "подпечатано от Андрей Луканов", заяви депутатът.

Припомняме, че премиерът Андрей Луканов обяви мораториум върху плащанията по външния дълг на България през 1990 година. Това доведе до изолация на страната от финансовите пазари и в крайна сметка - до срив за икономиката.