Дупката в бюджета на Франция поставя стратегията на Макрон под съмнение

Бюджетният дефицит на Франция се изплъзва от контрола на правителството и подкопава доверието в президента Еманюел Макрон като икономически реформатор, способен да разреши фискалните проблеми на страната.

Официалните данни, публикувани във вторник, показват, че разликата между приходите и разходите се е увеличила до 5,5% от икономическото производство през 2023 г. от 4,8% през предходната година, много повече от нивото от 4,9%, планирани от правителството, съобщава Bloomberg.

Ръстът на данъчните приходи рязко се е забавил, тъй като втората по големина икономика в еврозоната стагнира. Същевременно темпът на свиване на разходите намалява слабо.

Дългът като дял от брутния вътрешен продукт е намалял до 110,6% от 111,9% в края на 2022 г., според статистическата агенция Insee.

Графика: Bloomberg

По-големият от планираното дефицит представлява сериозен удар по Макрон, който си създаде репутация на по-строг политик, откакто встъпи в длъжност през 2017 г., за разлика от годините, в които френските правителства не смятаха целта за дефицита за важна. През първия си петгодишен мандат той подобри или изравни годишните си цели четири пъти, като единият пропуск беше заради пандемията.

Дефицитът за 2023 г. поставя под въпрос стратегията на Макрон за постепенно възстановяване на финансите. Той разчита на стимули за растежа, като разхлаби трудовото законодателство и повиши възрастта за пенсиониране. Макар че разходите не нараснаха по време на Covid кризата и енергийната криза, този подход означаваше, че той може да избегне болезнени мерки за икономии или да навреди на бизнеса и домакинствата с увеличаване на данъците.

„Стратегията му е уместна, но вероятно той забравя, че не може просто да разчита, че едни хубави неща ще се случат от само себе си“, коментира Шарлот дьо Монпелие, старши икономист на ING за Франция. „Няма как да се решат краткосрочни проблеми чрез увеличаване на потенциала за растеж“, заключава тя.

Увеличаване на данъците, на което правителството се противопоставя, или по-дълбоко намаляване на разходите би било рискован политически ход, тъй като партията на Макрон губи от крайнодясната "Национално обединение" на Марин льо Пен с около 10 пункта в предизборните проучвания преди вота за Европейски парламент през юни. Освен това Макрон обеща да намали данъците за по-нископлатените работници през следващата година.

Графика: Bloomberg

Що се отнася до разходите, Министерството на финансите на Франция вече обяви съкращения в размер на 10 млрд. евро през февруари, за да се опита да постигне целта си за дефицит от 4,4% от икономическото производство тази година. Намаления за поне още 20 млрд. евро ще са необходими в бюджета за 2025 г.

Правителството не очаква да намали дефицита под лимита от 3%, определен в Европейския съюз (ЕС) до 2027 г., когато приключва президентският мандат на Макрон.

Някои от неговите съюзници го призовават да се откаже от мантрата „без увеличаване на данъците“, която е в основата на ориентираното му към бизнеса управление. Франсоа Байру, ключов центристки поддръжник на Макрон, коментира в понеделник, че темата трябва да бъде обсъдена при подготовката на бюджета за следващата година.

Министърът на финансите Брюно льо Мер казва, че е отворен за дискусии относно данъците, но че фокусът трябва да бъде върху намаляването на разходите в страна, която е сред държавите в света с най-високите нива на данъчно облагане и разходи.

В допълнение, натиск има и от рейтинговите агенции, които гледат по-критично на финансите на Париж. През април миналата година Fitch Ratings понижи рейтинга на Франция до AA- от AA, а S&P Global Ratings присъди негативна перспектива пред рейтинга на страната, т.е. може да го понижи при преразглеждането му.

Управителят на централната банка на Франция Франсоа Вилроа дьо Гало също предупреждава, че борбата на страната с високия дълг и дефицитите накърняват доверието в нея. „В продължение на 40 години никога не е бил подходящият момент за по-добър контрол върху публичните разходи“, посочва той в интервю за френския вестник Le Figaro, като допълва, че на бъдещите поколения се залага „бомба със закъснител“.