Отчетеният бюджетен дефицит от 3,1% за 2025 г. е изчислен на касова основа и по прогнозен брутен вътрешен продукт (БВП), което го прави силно индикативен и неподходящ за окончателни изводи. Това заяви доц. д-р Щерю Ножаров, икономист и преподавател в УНСС, в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria.
Той посочи, че реалните данни ще станат ясни едва на 22 април, когато България трябва да отчете дефицита си на начислена основа по стандартите на Евростат и Пакта за стабилност и растеж.
„Именно там се крие рискът от отклонения, тъй като европейските институции имат право да коригират и прекласифицират определени разходи, по Маастрихтските критерии. Всички други числа до 22 април могат да се приемат като индикативни или като ПР за вътрешна употреба, за да внушат спокойствие“, коментира доц. Ножаров.
Според икономиста ключов фактор за вписването в рамката от 3% е орязването на 1,8 млрд. лева от капиталовите разходи без дадена яснота кои проекти са засегнати. „Това поставя въпроси за прозрачността и потенциалния ефект върху икономиката. Отлагането на тези разходи създава дефицитен натиск за 2027 г. и 2028 г., когато те ще трябва да бъдат реализирани“, предупреди той.
Ножаров обясни, че държавата е намалила капиталовите разходи, за да влезе в бюджетната рамка, но „не казва кои, а това веднага създава дефицитен натиск за следващите години“.
Той обърна внимание на неустойчивия характер на приходната част, включително зависимостта от плащания по Националния план за възстановяване и устойчивост. „Забавянето и орязването на средства от Европейската комисия заради липсващи реформи поставя под въпрос способността на страната да компенсира тези приходи в бъдеще“, е мнението на икономиста.
Той подчерта, че допълнителен риск е използването на мостово финансиране чрез капитализация на държавни дружества, което може да бъде прекласифицирано като публичен разход. „Държавата взима дълг, дава го на държавни компании и после си го прибира като 100% дивидент - това е очевиден счетоводен трик“, отбеляза доц. Ножаров.
Той пожела да не правим повече бюджет като този за миналата година, който е „финансова магия“, направен с еднократни мерки, при турбулентни геополитически обстоятелства. По думите му през 2025 г. „икономиката е загряла“ със 17 млрд. лева дълг, който е почти 10% от БВП, а срещу това получава "само 3% растеж".
Какво показва за последните четири години отклонението между дефицита на България на касова и на начислена основа? Ще се превърне ли в проблем дълговото финансиране на Българска банка за развитие, БЕХ и други държавни компании, отчетено като публичен разход? Има ли по-добра събираемост от данъците? Как се отрази на фирмите и банките първият месец от членството на България в еврозоната? Как ще се движи инфлацията през годината?
Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.


Ясно и тихо е времето в планините
Образователният министър за униформите: Не е нормално на родителите да се гледа като на касички
Кристиано Роналдо се приближи с още една стъпка до гол №1000
Преди 57 години е открит ТЕЦ "Варна"
Рей Далио: Купувайте злато и биткойн, задава се дългова криза в САЩ
Няма да е нужно много, за да се спука балонът на фондовия пазар в САЩ
Тръмп иска възобновяване на диалога с Ким Чен-ун. Какви са целите му?
Продажбите свалиха златните запаси на Русия до най-ниското ниво от 2020 г.
Биткойн приближава $80 000 след най-голямото седмично рали от три години
Камери, телевизори и компютър: първото Renault Megane
Защо автомобилните брони вече не предпазват
BMW готви най-мощния спорт турър на планетата
Отказ на спирачките прати кола на дъното на басейн
Чешка хиперкола подобри рекорд на Pagani Huayra
ДАНС и полицията открили тайни тунели при акцията в "Драгалевци"
Откритият заглушител все пак е повлиял на GPS сигналите
И Вивиан с отказ от фамилията на Брад Пит
Министър Вълчев: Нека униформите са по-евтини, родителите се превърнаха в касичка
Тежка програма и малшанс: сезонът на Локомотив (София) до момента