Отчетеният бюджетен дефицит от 3,1% за 2025 г. е изчислен на касова основа и по прогнозен брутен вътрешен продукт (БВП), което го прави силно индикативен и неподходящ за окончателни изводи. Това заяви доц. д-р Щерю Ножаров, икономист и преподавател в УНСС, в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria.
Той посочи, че реалните данни ще станат ясни едва на 22 април, когато България трябва да отчете дефицита си на начислена основа по стандартите на Евростат и Пакта за стабилност и растеж.
„Именно там се крие рискът от отклонения, тъй като европейските институции имат право да коригират и прекласифицират определени разходи, по Маастрихтските критерии. Всички други числа до 22 април могат да се приемат като индикативни или като ПР за вътрешна употреба, за да внушат спокойствие“, коментира доц. Ножаров.
Според икономиста ключов фактор за вписването в рамката от 3% е орязването на 1,8 млрд. лева от капиталовите разходи без дадена яснота кои проекти са засегнати. „Това поставя въпроси за прозрачността и потенциалния ефект върху икономиката. Отлагането на тези разходи създава дефицитен натиск за 2027 г. и 2028 г., когато те ще трябва да бъдат реализирани“, предупреди той.
Ножаров обясни, че държавата е намалила капиталовите разходи, за да влезе в бюджетната рамка, но „не казва кои, а това веднага създава дефицитен натиск за следващите години“.
Той обърна внимание на неустойчивия характер на приходната част, включително зависимостта от плащания по Националния план за възстановяване и устойчивост. „Забавянето и орязването на средства от Европейската комисия заради липсващи реформи поставя под въпрос способността на страната да компенсира тези приходи в бъдеще“, е мнението на икономиста.
Той подчерта, че допълнителен риск е използването на мостово финансиране чрез капитализация на държавни дружества, което може да бъде прекласифицирано като публичен разход. „Държавата взима дълг, дава го на държавни компании и после си го прибира като 100% дивидент - това е очевиден счетоводен трик“, отбеляза доц. Ножаров.
Той пожела да не правим повече бюджет като този за миналата година, който е „финансова магия“, направен с еднократни мерки, при турбулентни геополитически обстоятелства. По думите му през 2025 г. „икономиката е загряла“ със 17 млрд. лева дълг, който е почти 10% от БВП, а срещу това получава "само 3% растеж".
Какво показва за последните четири години отклонението между дефицита на България на касова и на начислена основа? Ще се превърне ли в проблем дълговото финансиране на Българска банка за развитие, БЕХ и други държавни компании, отчетено като публичен разход? Има ли по-добра събираемост от данъците? Как се отрази на фирмите и банките първият месец от членството на България в еврозоната? Как ще се движи инфлацията през годината?
Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.


Евростат: Близо 89% от децата в България са обхванати в предучилищно образование
ВСУ празнува 35-годишнина от основаването си
Спартак взе важна победа над Монтана
Нова измама: Искат пари и лични данни от името на Транспортното министерство
Българските букви и местната култура на фокус в Нови пазар
Една квартална кръчма-институция във Вашингтон, част 2
Една квартална кръчма-институция във Вашингтон, част 1
Митовете за рециклирането пречат на България да въведе необходимите реформи
Пет години ни делят от момента, когато AI ще взема финансови решения вместо нас
Ford залага на Bronco SUV, за да съживи спадащите продажби в Европа
20 000 евро глоба за купуване на дизел? Така Европа се бори за екология
Новата Lada Niva ще повтаря Dacia Duster
Toyota RAV4 получи изненадваща нова технология
Pagani показа нова Zonda седем години след спирането на модела
Brabus направи впечатляващ Grand Tourer
Путин назначава нов ръководител на правата на човека, защо това предизвиква спорове?
Бъдещите кралици на европейските монархии: Леонор, Амалия и Ингрид
Украйна одобри първата си самоделна управляема бомба за бойна употреба