Бюджетният дефицит на България е 3,1% – над 6,8 млрд. лева за 2025 г.

Бюджетният дефицит на България достигна 3,1% на касова основа за 2025 година, съобщи Министерството на финансите. На база на данните от месечните отчети за касовото изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) за миналата година е дефицит в размер на 6,828 млрд. лева.

От финансовото ведомство посочват, че въпреки множеството коментари за значително влошаване на бюджетното салдо спрямо индикативната цел за годината (дефицит в размер на 3% от прогнозния БВП), бюджетната година приключва с минимално отклонение от едва 0,1% от прогнозния БВП. От там уверяват, че предвид предизвикателствата, в хода на изпълнението на бюджета са положени съществени усилия както по отношение на увеличаването събираемостта на приходите, така и за спазване на бюджетната дисциплина по отношение на разходите.

Според данните от месечните отчети за касовото изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет приходите, помощите и даренията по КФП за миналата година са в размер на 86,086 млрд. лв., което е 95,4% от годишните разчети.

При сравнение с 2024 г. постъпленията нарастват с 14,071 млрд. лв. (19,5%), което е най-високият номинален ръст на приходите за последните няколко години. В Министерство на финансите отбелязват, че за това принос имат най-вече данъчните приходи, които нарастват на годишна база c 15,3% (8,986 млрд. лв. в номинално изражение).

Неданъчните приходи се увеличават с 2,168 млрд. лв. спрямо 2024 г., а постъпленията в частта на помощите и даренията са повече с 2,916 млрд. лева. Разходите по КФП, в които е включена вноската в бюджета на Европйския съюз, за 2025 г. възлизат на 92,914 млрд. лв., което е 96,1% от годишните разчети.

За сравнение, разходите по КФП за 2024 г. бяха в размер на 78,178 млрд. лв., като следва да бъде взето предвид, че през февруари 2024 г. има отчетена трансакция по възстановяване на разходи от сметка за чужди средства на Министерството на регионалното развитие и благоустройството обратно към бюджета на финансовото министерство в размер на 1,200 млрд. лв. При елиминирането на тази трансакция, с оглед съпоставимост на данните, разходите за 2025 г. нарастват с 13,535 млрд. лв. (17,1%).

Този ръст се дължи основно на нарастването при социалните и здравноосигурителните разходи (с 4,141 млрд. лв. или 11,9% повече), както и при разходите за персонал (с 4,050 млрд. лв. или 20% повече), капиталовите разходи и трансфери (3,514 млрд. лв. или с 43,9% повече на съпоставима база) и други, коментират от финансите.

Данните показват, че високият ръст при капиталовите разходи се дължи основно на значителното нарастване на плащанията за проектите по сметките за средства от ЕС, като само по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) разходите и предоставените трансфери от Националния фонд към бенефициентите са в размер на 2,790 млрд. лв. От Министерството на финансите обясняват, че това означава, че само през миналата година разходите по ПВУ са близо два пъти по-високи спрямо общо отчетените плащания за предходните две години, което е резултат от предоговарянето на Плана и ускореното изпълнение по проектите през изминалата година.

От МФ допълват, че вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към 31 декември миналата година от централния бюджет, възлиза на 2,036 млрд. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Номиналният размер на държавния дълг, поет по реда на Закона за държавния дълг, в края на миналата година възлиза на 61,4 млрд. лв., като съотношението на дълга към БВП е 27,8%.

Във финансовото ведомство отчитат, че размерът на фискалния резерв към 31 декември 2025 г. е 17,467 млрд. лв., в т. ч. 14,865 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 2,601 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други, пише в съобщението на финансите.