Могат ли развитите икономики да избегнат дългови затруднения?

Много силно задлъжнели развити икономики са изправени пред мрачни фискални перспективи. При сегашните политики очакванията са съотношенията на публичния дълг спрямо икономиките на държави като Белгия, Франция, Великобритания и САЩ да се влошат през следващите две десетилетия. Те все още имат пространство за заеми, но трябва да спазват ограничения.

Досега финансовите пазари са снизходителни. Последните трусове показват обаче, че те могат да станат по-чувствителни към негативни новини относно фискалните или икономическите перспективи. Те могат да изискват по-високи лихвени проценти дори от страни с високоликвидни пазари на държавни облигации, което прави задачата за намаляване на дълга още по-трудна, пише в публикация в блога на Международния валутен фонд (МВФ) с автори Жолт Дарвас и Йеромин Цетелмайер.

Растежът на производителността, задвижван от изкуствен интелект, може да забави увеличаването на съотношенията на дълга и да намали необходимата корекция. Мащабът и времето на този ефект са неясни. Застаряването на населението и забавянето на растежа, свързани с фрагментацията на търговията и политическата несигурност, дърпат в обратна посока.

Какво ще е необходимо за стабилизиране на съотношенията на дълга и икономиката? В неотдавнашна статия на Гонсало Уертас и Ленард Велслау се оценява фискалната корекция, необходима в страните от Европейския съюз (ЕС), Великобритания и САЩ. На базата на официалните прогнози за растеж и пазарните прогнози за лихвите, валутните курсове и инфлацията, в комбинация със симулирани шокове, са генерирани вероятностни разпределения за бъдещи коефициенти на задлъжнялост при различни сценарии за първичния баланс, който изключва лихвените плащания по дълга.

Разгледан е 20-годишен хоризонт с начало 2024 г., разделен на два периода. В първия – седемгодишен период, правителствата повишават първичния баланс до ниво, което осигурява устойчивост на дълга. В следващия период правителствата поддържат първичния баланс постоянен, с изключение на промените в разходите, предизвикани от застаряващото общество.

Целта е да се осигури 70% вероятност фискалната корекция през първия период да е достатъчно голяма, за да стабилизира коефициентът на задлъжнялост през последните пет години от 20-годишния хоризонт.

Смесени констатации

Положителното е, че необходимото дългосрочно първично салдо не изглежда драстично високо в много случаи. Например то е 1,3% от БВП за Франция и САЩ, 1,8% за Белгия и Великобритания и 2,5% за Италия.

Лошото е, че предвид големите дефицити през 2024 г. вероятно ще са необходими съществени корекции. Около десетина държави се нуждаят от корекции от над 3% от БВП. Пет от тях – Франция, Полша, Румъния, Словакия и САЩ, се нуждаят от корекции от 5% спрямо 2024 г.

На хартия почти всички държави от ЕС планират корекции за стабилизиране на съотношението на дълга. Няколко от тях обаче използват макроикономически допускания, които са по-оптимистични от общата методология на ЕС.

Планът на Германия например предполага по-висока инфлация и растеж от експертните прогнози. Ако действителният растеж и инфлация се окажат по-ниски, дефицитът и дългът на Германия ще се окажат много по-високи от очакваното, предупреждават авторите на статията.

Освен това, прогнозите на Европейската комисия (ЕК) и МВФ показват, че е малко вероятно държавите с най-големи нужди от корекции да осъществят мерките, необходими за стабилизиране на нивата на дълга си. Това засилва съмненията относно вероятността за тези корекции.

(Продължава на следващата страница)