Американската банкова криза е възможност за криптовалутите в Европа

Докато криптокомпаниите в САЩ се оглеждат за алтернативи на Silvergate и Signature Bank, в Европа се появява възможност за капитализиране на тази несигурна среда.

На моменти Европа се затрудняваше да настигне американските криптоиновации. Дали ще са стейбълкойни, търгувани обеми или прилагане на иновации – усещането е сякаш САЩ са центърът на криптосвета от самото начало, пише Конър Райдър, анализатор на Kaiko, в материал за CoinDesk.

Но въпреки това, колкото по-дълго отнеме на американските банки да обявят, че са отворени отново за криптобизнес – т.е. че са готови да поемат част от милионите долари някога съхранявани в Silvergate – толкова по-вероятно е криптофирмите да изберат други места като Европа с повече регулаторна яснота и улеснени механизми за фиатни разплащания.

Регулаторната яснота в Европа под формата на Закона за пазарите на криптоактиви (MiCA) е в значителен контраст с липсата ѝ в САЩ, където фирмите сякаш са изправени пред нови регулаторни проблеми всеки ден. Това създава все по-предизвикателна среда за опериране на каквато и да е било криптоорганизация. За новите и вече съществуващи пазарни участници това ще е значителен фактор.

В допълнение изглежда сякаш американските власти правят всичко по силите си, за да задушат прилива на долари към криптовалутите, оставайки вратата широко отворена за набирането на конкурентна преднина на останалата част от света спрямо САЩ.

Когато става въпрос за търговия, добрата новина за инвеститорите е, че криптоиндустрията става значително по-малко зависима от фиатните пари през последните няколко години. Всъщност процентът на пазарен дял от целия търгуван обем стейбълкойни на централизирани борси достигна абсолютен връх, след като станаха ясни проблемите на Silvergate миналата седмица, като инвеститорите продължават да предпочитат стейбълкойните пред традиционните фиатни пари. Само през последната година делът на стейбълкойните нараства от 79% от обемите до над 90%.

Намалената зависимост от фиатните пари означава, че проблемите на банките в САЩ всъщност засягат директно по-слабо инвеститорите. Криптоинвеститорите използват все повече стейбълкойни като начин за извършване на трансакции, но бизнесите зад използваните от трейдърите платформи не. И именно тези институции ще усетят първи удара от изчерпването на доларите.

Липсата на достъп до американски банки означава, че бизнеси като борси ще трябва да променят подхода си към услугите, които предлагат. Ето например часовете за търговия: ако дадена борса няма достъп 24/7 до мрежа за разплащания в долари, то тогава е напълно в кръга на възможното борсата да предлага услуги на потребителите само по време на часовете на американска търговия. В този случай базираните в САЩ инвестиционни фондове може също да бъдат засегнати чрез пропуските от изпуснатите възможности за търговия извън този часови диапазон.

Възможността за еврото

Търгуваните обеми в евро обаче показват, че проблемите за един са успех за друг. Ранните индикатори показват, че може би еврото ще се окаже големия победител от изключването от американския банков сегмент. Търгуваните обеми за двойката биткойн-евро нарастват на фона на проблемите със Silvergate. Двойката достигна до най-високото си равнище на пазарен дял спрямо щатския долар някога, достигайки 21% от търгуваните обеми биткойн миналата седмица от 7% през ноември.

Сега въпросът е дали американска банка ще протегне ръка на криптодепозитите? Ако отговорът е „не“, може да станем свидетели на продължаващия възход на еврото.

Но това дали банките в САЩ ще откликнат е въпрос за милион долара. Големите банки нямат изгода да поемат криптодепозитите в момента, особено на фона на консолидирането при по-големите кредитори, което виждаме в банковия сектор.

По-малките банки са тези, които се нуждаят да привлекат свежи депозити, затруднявайки се да се конкурират с институции от мащаба на JPMorgan Chase в един още по-олигополен пазар. В един идеален свят няколко по-малки банки биха отворили вратите си за криптосектора, разпространявайки риска по-равномерно между няколко кредитора, вместо криптодепозитите да бъдат концентрирани в няколко банки, както бе преди това.

По-малките институции обаче ще видят Silvergate и Signature като силен пример за банки, които не са могли да диверсифицират депозитите си до ниво, което да гарантира известна защита от масово теглене на средства. Така може да се окажем все още далеч от момента, когато ще видим нов кръг банки да отварят вратите си за криптосектора.

Всичко това обаче е прозорец на възможности за Европа и еврото – да натрупат приложимост в една индустрия, в която присъствието им е по-ограничено в последно време.