Какво ще правят централните банки, когато токените заменят парите?

Докато традиционните инвестиционни продукти все по-често намират втори дом в света на блокчейна, е подходящ момент да се запитаме каква роля биха играли централните банки, ако всичко, което са научили покрай надзора на двустранното счетоводство през последните 350 години, се окаже без значение, пише в анализ колумнистът на Bloomberg Анди Мукерджи.

Техно-анархистката визия зад криптовалути като биткойна беше да освободи финансите на хората от лапите на големите институции – и бюрократите, които ги контролират. Тази утопия никога не се осъществи, но прегръдката на основната технология от страна на традиционните банки и мениджърите на активи започна да се развива.

И има голям апетит за нея. Сега, когато приложения като Robinhood направиха инвестирането изключително лесно, хората от поколенията Y и Z (родени след началото на 80-те години на миналия век до началото на 10-те години на 21. век) отказват да приемат, че частните банки предлагат нелистнати компании еднорози на техните богати родители, но не и на действителните потребители на продуктите и услугите на тези нововъзникващи компании.

Защо трябва неудобствата на частния капитал или частния кредит да пречат на масовия достъп?

Демократизирането на финансите чрез фракционирането им беше амбициозен стремеж преди няколко години; сега се превръща в реалност. Само миналата седмица Franklin Templeton пусна първия токенизиран фонд за инвеститори на дребно в Сингапур. Продуктът по същество проследява вече съществуващ инструмент на паричния пазар. Но той ще съществува в криптопространството, позволявайки на хората да имат достъп до него за суми от порядъка на 20 долара.

Алтернативните активи вече имат и своите токенизирани версии. KKR & Co.'s Health Care Strategic Growth Fund дебютира в блокчейн преди три години.

Парите минават по същия път като активите. Водещият стейбълкойн USDT на Tether Holdings Ltd. е добре познат на онези, които го използват, за да купуват други криптовалути. Междувременно банките се насочват към пазара на стейбълкойни от над 200 млрд. долара, за да проучат други възможности за употреба: Standard Chartered Plc планира да предложи дигитален клонинг на хонконгския долар. Съперникът HSBC Holdings Plc предлага токенизирано злато. Банковите депозити може да са следващите.

Това е нова територия за централните банки. В исторически план парите и ценните книжа са били обвързани със сметки, движението по тях и собствеността им са проследявани според трактата на италианския математик Лука Пачиоли от 1494 г. за двустранното счетоводство. Централното банкиране, което се появи в Швеция преди 350 години, постави счетоводната книга на паричните власти на върха на системата, помагайки за нейното стабилизиране. Сметките на хартия впоследствие отстъпиха място на електронните записи, но основите на традиционните финанси останаха като цяло непокътнати - досега.

За разлика от централните банки, споделеният регистър (технологията в основата на блокчейна, при която една трансакция се записва на различни места по едно и също време, бел. ред.) е децентрализирана сила. С помощта на технологията е възможно да се създадат цифрови токени, които дават право за изискването им точно като пари и ценни книжа, но те не са обвързани със сметки; те принадлежат на всеки, който има криптографския ключ. Монетите могат да бъдат програмирани с помощта на самоизпълняващ се софтуерен код, или т. нар. „умни договори“, премахвайки необходимостта от множество слоеве посредници.

Искате да преместите част от пенсионните си спестявания в нов фонд? Размяната на факсове и имейли – между мениджъри на активи, дистрибутори, администратори на фондове, попечители и регистратори – се компресира, когато всички данни, необходими на софтуера, са в блокчейна. Това, което преди отнемаше седмица, може да се направи за два дни. Продажбата на една валута за закупуване на друга при трансгранична търговия е мигновена.

Но какво ще се случи, ако токените в крайна сметка заменят всички пари и ценни книжа? Ще могат ли централните банки все още да водят парична политика? Когато настъпят периоди на мании, паника или сривове, могат ли да възстановят спокойствието чрез обичайните си похвати – плащане на лихва върху банковите резерви; временно създаване или усвояване на ликвидност; или постоянно разхлабване и затягане на финансовите условия чрез директни покупки и продажби на ценни книжа? Банката за международни разплащания и Центърът за иновации на Федералния резерв на Ню Йорк си подадоха ръка, за да проучат точно тези въпроси.

Това обаче не бе мисловен експеримент. Изследователите качиха инструментариума за централно банкиране в блокчейна. Добрата новина е, че прототипът работи – както в рутинни ситуации, така и в периоди на стрес. Това обаче не е всичко. Проектът Pine също се опита да провери дали умните договори могат да направят прилагането на паричната политика по-гъвкаво, ефикасно и ефективно.

Може би могат, но не и ако централните банки са просто още един участник на паричния пазар. „Те може също да изискват привилегирован достъп до институционални данни и по-високи стандарти за поверителност и сигурност“, отбелязват изследователите в доклада си от миналата седмица.

Всъщност, когато централната банка изпълнява функциите на „оракул“ – външен източник, на чиито данни се доверяват всички останали в децентрализирана мрежа, ресурсите не трябва да се хабят за търсене на консенсус от участниците. (Например, просто е по-практично за посредниците да оставят централната банка да бъде единственият актьор при изчисляването на лихвите.)

Проектът Pine предвижда и сценарий, при който всички днешни пари и активи са токенизирани. Преходът към този етап, ако някога се случи, може да бъде дълъг и объркан. Междувременно, тъй като използването на токени се увеличава, търсенето на ликвидни активи от банките може да стане волатилно и трудно предсказуемо. Ще бъде интересно да видим как паричните власти се справят със съвместното съществуване на пари и токени.