Регламент на ЕС гарантира защита при неоснователно блокиране на криптоактиви

Ако нечий криптоакаунт бъде неправомерно блокиран, потребителят следва да изиска официална информация от криптоборсата, на която търгува, да подготви доказателства за произхода на средствата и ако не получи отговор или блокирането е неоснователно, да се обърне към компетентните органи. Това каза адв. Христо Василев в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria.

Той посочи, че стейбълкойн са вид „цифров долар“, който може да се използва за ежедневни разплащания. Те са лесни за употреба и не крият риск от загуба на стойност, но - за разлика от биткойн, те могат да бъдат замразени от техния емитент.

Ако даден криптоадрес бъде неправомерно блокиран, в Европа потребителите могат да търсят правата си по Регламента относно криптоактивите (MiCA – Markets in Crypto Assets). Той урежда задълженията на платформите и емитентите да предоставят ясна и навременна информация при блокиране, а потребителят има право да бъде информиран защо средствата му са замразени и да подаде жалба.

„Този регламент има за задача да регулира криптопазара, да защитава правата на потребителите, да следи за изпирането на пари, да предлага мерки срещу изпирането на пари и да установява произхода на трансакция и на държателите на криптоактиви. От 2024 г. имаме специални правила в Европа за стейбълкойните, с които се създава ясна рамка за притежателите на тези криптоактиви – какви са техните права при блокиране на техните сметки“, посочи гостът. 

Освен това в MiCA са предвидени санкции за платформи, които без основание блокират активи, но на практика доказването на тези нарушения е изключително трудно, коментира гостът.

„До момента не съм виждал реално наложени санкции на емитенти за неоснователно блокиране… В този момент няма орган, който ефективно да следи дали неоснователно се блокират тези средства и тези адреси“, уточни адв. Василев.

При неоснователно блокиран адрес търгуващият на криптоборсите има право на информация, комуникация и достъп до правна защита. Той следва да поиска информация от платформата, да докаже произхода на средствата си и да се обърне към органите на реда. В България това е ГДБОП, отдел „Киберпрестъпления“.

При необходимост може да се заведе и съдебно дел, но адв. Василев каза, че в подобни случаи често за замесени поне две юрисдикции. И въпреки всичко потребителите не трябва да търсят методи извън закона, категоричен е специалистът.

Целия коментар гледайте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.