Бъдещето на стейбълкойните е свързано с 200-годишно минало

Стейбълкойните обещават да бъдат най-вълнуващата иновация в платежните технологии на 21-ви век. Но имат ли те бъдеще като пари за ежедневни разплащания? Отговорът може да се крие в минало отпреди 200 години, пише в анализ колумнистът на Bloomberg Анди Мукерджи.

Спекулативният интерес към криптоактиви като биткойн и етер ту нараства, ту намалява – тазгодишният ценови бум бързо отшумя. Но в отделен ъгъл на сектора монетите, обвързани с фиатни пари, са на прага на стабилно израстване в основен платежен инструмент на стойност трилиони долари.

Тези, които вярват в това оптимистично бъдеще, и тези, които не са съгласни, често цитират едни и същи исторически доказателства: ерата на свободното банкиране от 1837 до 1863 г., когато търговските кредитори – и дори железопътните компании – са печатали свои собствени банкноти.

През 1863 г. президентът на САЩ Ейбрахам Линкълн създава Службата на валутния контрольор и ограничава правомощията за издаване на законни платежни средства до лицензирани национални банки под тримесечен надзор. Това слага край на хаоса, който царува, когато например банкнотите, разпространявани от кредитор в Тенеси, са с 20% по-евтини във Филаделфия. Доверието в покупателната способност на тези слабо контролирани разписки за дълг по отношение на това колко злато или сребро могат да купят, липсва. Фалшифицирането е широко разпространено и никой не може да бъде сигурен дали банките разполагат с достатъчно активи, за да покрият пасивите си.

Два века по-късно USDT на Tether, USDC на Circle, FDUSD на First Digital и PYUSD на PayPal не се различават чак толкова от частните пари в обращение преди Американската гражданска война. Компаниите твърдят, че техните токени са точният еквивалент на долара, но във форма без хартия. И така, как могат тези монети да имат по-добра съдба от своите предшественици от 19-ти век? Ключът може да се крие в регулацията.

В своята статия от 2021 г., „Укротяването на дивите котки стейбълкойни“ професорът от факултета по мениджмънт към университета „Йейл“ Гари Гортън и бившият юрист от Федералния резерв Джефри Джан дадоха исторически отчет за това колко неефективни са били хартиените пари през 50-те години на 19 в. Търговците са наемали професионални „детектори“. Те са проверявали внимателно всяка банкнота, представена от клиента, за да видят дали е мръсна и захабена – доказателство за дълго и успешно обращение – и дали има малки дупки по себе си, което допълнително дава гаранция, че е преминала през достатъчно банки, където са били използвани тънки карфици, за да се подреждат банкнотите. Хората са разчитали на специализирани седмичници, публикувани в големите градове, за да научат за отстъпките за различните платежни инструменти.

Основната прогноза на анализатори на Citi за пазарната капитализация на стейбълкойн пазара. Очакванията са тя да стигне 1,6 трлн. долара до 2030 г. Графика: Bloomberg LP

Според Гортън и Джан това нарушава основната идея, че парите не трябва да изискват надлежна проверка. Тяхното обращение трябва да бъде неоспоримо, без да е необходимо да се задават допълнителни въпроси. Извличайки поуки от тази история, академиците разглеждат различни политически съображения относно съвременните пари, включително задължително обезпечение 1:1 на стейбълкойните и нов закон, който би регулирал техните емитенти като банки. Те също така предлагат и трета опция: дигитална валута на централна банка, или CBDC, която би се конкурирала с частния сектор.

Последната алтернатива, която администрацията на Байдън сякаш предпочиташе, беше отхвърлена по-рано тази година. Президентът Доналд Тръмп издаде указ, забраняващ всякакви усилия от страна на която и да е било правителствена агенция за разработване на доларова CBDC. И макар предаването на цялата печалба от цифровите пари на частни емитенти да повтаря ерата на свободното банкиране, наскоро приетият Genius Act въведе някои важни разлики.

Регулираните стейбълкойни трябва да бъдат обезпечени 100% от краткосрочни, сигурни активи като държавни ценни книжа. Като забраняват директните лихвени плащания на притежателите на токени, законодателите ефективно превръщат емитентите в т. нар. „тесни“ банки, които ще се фокусират единствено върху улесняването на плащанията и няма да поемат същите рискове като търговските кредитори.

Това са разумни предпазни мерки. За разлика от банковите депозити дори регулираните стейбълкойни няма да бъдат застраховани. За да им се доверят потребителите, че ще запазят стойност във времена на стрес, дейността на емитентите трябва да бъде стриктно съблюдавано. Всъщност подкрепата за такъв контрол също идва от ерата на свободното банкиране.

Според нов работен документ на изследователи от базирания във Вашингтон Институт за финанси и икономика „Андерсен“ частните пари през 19-ти век не са били чак толкова лоши. Например, през 1842 г. Луизиана изисква от банките си да държат само благородни метали или много краткосрочни инструменти на паричния пазар, за да обезпечат своите пари. Те също така са били задължени да публикуват седмично обобщение на финансовите си отчети. По този начин кредиторите на щата са избегнали голяма част от финансовата паника, която е измъчвала ерата на свободното банкиране.

С подобни защити могат ли токените, съвместими със закона Genius, да се превърнат в „безспорни“ пари? Отговорът ще зависи от това как те се справят в реална криза, когато притежателите на монети се надпреварват да осребряват притежанията си за долари, а емитентът няма друг избор, освен да набере пари, като продава спешно държавни ценни книжа. Документът на Института „Андерсен“ прави паралел с колапса на Silvergate Bank през 2023 г., калифорнийски кредитор, фокусиран върху криптоиндустрията, чийто баланс наподобяваше стейбълкойн.

Как стейбълкойните ще се справят с подобен отлив на вложители? Поне формално Genius Act не предвижда предпазен механизъм и ще има вопъл на протести, ако Федералният резерв, докато спасява притежателите на токени, спаси и частните акционери на емитентите на монети. Иронията в използването на публични средства за спасяване на криптовалута – криптодвижението само по себе си бе родено от техно-либертариански страх от ролята на големите попечителски институции по време на финансовата криза от 2008 г., няма да остане незабелязана от участниците на пазара.

На фона на много по-малкото информационни пропуски между емитентите и притежателите на валута парите в днешната дигитална икономика вероятно се държат много различно от 19-ти век. От друга страна, обратното изкупуване също е много по-бързо сега с интернет банкирането. Най-големият урок от едно хаотично минало е, че след много проби и грешки политиците тогава са решили, че парите работят най-добре като обществена услуга. Доналд Тръмп все още не е доказал, че Линкълн и неговите наследници са грешали.