Лабораторно създадените диаманти тестват силата на пазарите

Обичам пазарите. Обичам и диамантите. Това помага да се обясни защо преживявам един вид екзистенциална криза: популярността на диамантите, отгледани в лаборатория, ме кара да се съмнявам в красотата на пазарите, криеща се в способността им да определят стойността на почти всичко, пише колумнистът Алисън Шрейгър в коментар за Bloomberg.

И не става въпрос само за диаманти. Всичко в икономиката, чиято стойност се основава на недостиг, внезапно се оказва в изобилие - луксозни чанти, музика, дори самата валута. Защо нещо вече не струва нищо?

Диамантите заемат специално място в сърцето ми, не само като фен на бижутата, но и като икономист, пише още авторката. Когато младите икономисти за първи път започнат да размишляват върху концепцията за стойност и защо нещата струват това, което струват, ние неизбежно се обръщаме към автора на оригиналните произведения - Адам Смит.

Забележително е, отбелязва той, че диамантите струват повече от водата. „Няма нищо по-полезно от водата, но с нея едва ли можем да купим нещо“, пише той. „Диамантът, напротив, почти няма потребителска стойност, но често в замяна можем да получим много голямо количество други стоки.“

Именно недостигът на диаманти (както и добрият маркетинг) направиха пазара голям и ценен. С течение на времето това рядко парче въглерод, чието създаване отнема милиони години на земята, се превръща в символ на вечна любов и обвързаност.

Сега диамантите могат да бъдат направени в лаборатория за кратко време, в почти всякакво количество. Те нямат стойност при препродажба, нито пък означават вечна любов. Но се опитайте да кажете това на някой, който току-що е получил (или подарил) перфектен 3-каратов годежен пръстен, който е с 90% по-евтин от „истинския“. Междувременно цената на естествените диаманти – които винаги са обещавали да запазят стойността си – е спаднала с цели 40%.

Отново възникват въпроси: ако предлагането на диаманти е неограничено, каква е тяхната стойност? Може ли пазарът да им определи цена? По-общо казано, как пазарите ще се справят с тази криза на изобилието?

В крайна сметка почти всичко в Америка (с изключение на жилищата) е достъпно и по заявка във всякакво количество. Почти цялата музика, създавана някога, е достъпна по заявка на вашия телефон, и то на месечната цена, на която някога се е предлагал един албум. Информацията, която някога е била достъпна само от ограничен брой медийни компании, сега е почти навсякъде от всеки източник, който пожелаете. И точно както в музиката, в медиите никой не знае кой бизнес модел работи, защото ценното сякаш се променя с всяка минута.

Дори най-ценната и оскъдна стока от всички - интелектът - става все по-изобилна. Шахматистите и финансовите гурута (или поне някаква тяхна версия) могат да бъдат призовани чрез магията на изкуствения интелект, а талантите им да бъдат раздадени безплатно. Какво означава това за стойността на човешката мисъл, знания и проницателност?

Пазарите в крайна сметка ще подредят всичко. Поне това си казвам, пише Шрейгър. В края на краищата, храната и много от сегашните потребителски стоки за еднократна употреба също някога бяха оскъдни. Сега, когато вече не са, вижте колко по-добре сме. Да, процесът беше хаотичен, но в крайна сметка пазарът създаде изобилие от стоките, които хората искаха. Независимо дали предпочитате гурме чипс или вечеря в гурме ресторант, те се предлагат на цена, една от които може би всъщност си заслужава.

Потребителските стоки също се сегментират по качество. Това може да е бъдещето на диамантите. Например има изобилие от фалшиви чанти Birkin, които вече могат да бъдат закупени в Walmart (заедно с диаманти, отгледани в лаборатория). За неопитно око тези чанти са неразличими от истинските - също са кожени, също изглеждат добре, също така носят вашите вещи. И въпреки това хората все още желаят истинска Birkin, за която има дългогодишен списък с чакащи. Може би се дължи на мистиката или ценния пазар за препродажба, но има хора, готови да похарчат 15 хил. долара за автентична Birkin.

Това, което Hermes успя да направи, е да създаде от изобилие недостиг. Тя контролира предлагането на чантите Birkin и няма да продава толкова много от тях. Това не само поддържа търсенето високо, но и го пренасочва към други стоки на Hermes. Други луксозни дизайнери, борещи се с фалшификати, не са толкова проницателни. Те продават повече чанти и отчитат спад в търсенето.

De Beers, един от най-големите търговци на диаманти в света, е изправен пред сложен проблем - пазарът на диаманти е твърде голям, за да може De Beers да използва стратегията на Hermes. Необходимо е диамантите да бъдат редки и специални – но също така и да са на всеки годежен пръстен в Америка.

Това може би вече не е реалистично. Вероятна алтернатива е свят, в който естествените диаманти все още са желани – те запазват стойността си и имат специална символика – и, подобно на чантите Birkin, се консумират главно от елитния сегмент от пазара. Пазарът за по-малки, по-нискокачествени естествени диаманти може би ще изчезне.

Ако това се случи, вярата ми както в стойността на диаманта, така и в пазарните сили ще се възстанови, пише още авторката. Което е добре, защото и двете неща – повече красота и повече търговия – правят състоянието на всички по-добро.