На пазара на изкуство старите картини отново са злато

От това, което се случи през миналата седмица в Sotheby's в Ню Йорк, може да се потвърди възстановяването на пазара на изкуство. След 20-минутно наддаване между шестима участници в търг на аукционната къща „Портрет на Елизабет Ледерер“ (1914–1916) на Густав Климт достигна 236,4 млн. долара, вкл. таксите. Това превръща картината във второто най-скъпо произведение на изкуството, продавано някога на търг, пише Bloomberg.

Водещият аукциона Оливър Баркър едва успя да поздрави анонимния купувач, наддавал по телефона, преди залата да избухне в аплодисменти, пише агенцията.

Ако пазарът сега се възстановява от дрямката си, това се дължи на подновения интерес към по-старото изкуство. Засилва се вярването, че стойността на историческите художници е по-силна от стойността, генерирана от бума на „ултрасъвременното“ изкуство, който започна по време на пандемията от Covid-19 и затихна няколко години по-късно.

Много произведения на млади художници, които тогава се представиха отлично на вторичния пазар, продавани в някои случаи за седемцифрени суми, оттогава не успяха да бъдат препродадени на търг. И така, старото стана отново готино.

Водещата продажба на лондонския арт панаир Frieze през октомври беше картина на Габриеле Мюнтер от 1909 г. в приглушени тонове, продадена от Hauser & Wirth за близо 3 млн. долара. В Париж галерия „Гагосян“ се отклони от обичайното правило на Art Basel за XX век и  показа картина на Рубенс от XVII век. Цената на картината остана неразкрита, но вероятно е около 7,1 млн. долара, за колкото беше продадена на Sotheby's през 2020 г.

В Лондон множество нови галерии обслужват засиленото търсене на по-стари произведения. Матиас Венделманс, търговец, специализиран в края на XIX и началото на XX век, откри постоянно пространство в Блумсбъри тази година. Той казва, че клиентите му, сред които е филантропът и собственик на музей Кристиан Левет, който наскоро закупи картина на Дора Маар от 1945 г. от галерията, колекционират повече заради самото изкуство, а не заради очакваната петгодишна възвръщаемост на инвестицията.

Спекулативният начин на мислене, който кара колекционерите да плащат прекалено скъпо за творбите на млади художници (с надеждата, че кариерите им – и цените, ще потръгнат), не се прилага лесно към историческото изкуство. Венделманс наскоро е продал портрет от около 1936 г. на белгийската художничка Алис Фрей само за 5500 паунда. Документираните цени за картините на Маар от последните 10 години рядко надвишават 20 хил. долара.

Колекционерите в тази категория могат „да създадат нещо прекрасно, което е базирано на научна работа – всъщност важни произведения, само за няколко хиляди паунда“, посочва Венделманс.

Лондонският арт консултант Даниел Маларкий забелязва значително увеличение на интереса към по-стари творби. Все по-често той обслужва заявки за картини на художници от началото на XX век. Той също така изкупува картини на съвременници на родения през 1864 г. датски художник Вилхелм Хамершой, които според него са подценени.

Той интерпретира тази промяна във вкуса като реакция срещу наситеността на дигитално генерираните изображения в настоящия момент. Във време, когато красиви картини се правят с едно натискане на бутон, колекционерите търсят изкуство, което е безпогрешно човешко - с всичките му недостатъци.

Маларкий работи и с живи художници, като Ана Кайеха и Силия Пол, но ги смята за еквивалентни за по-старите художници. Той и други консултанти отбелязват нарастваща категория купувачи, които изграждат колекции, свързващи живи художници с техните исторически предшественици.

В Мейфеър някои от най-успешните изложби на галерията на Дейвид Цвирнер през последната година са на съвременни художници с класическа чувствителност като Михаел Бореманс и Виктор Ман. Джеймс Грийн, старши директор, свидетелства за увеличаването на колекционирането в различни категории.

През 2018 г. Цвирнер организира изложба в Ню Йорк, която представи съвременни художници с произведения от последните шест века история на изкуството. „Това вероятно е било малко по-напред от времето си по отношение на това, което се случва сега“, казва Грийн.

Музеите, които програмират години напред и имат свои собствени специфични исторически задачи, не са склонни да следват пазарните тенденции. Някои големи институции обаче разширяват обхвата си, за да отразят нарастващия апетит да се види старото редом с новото. Както Лувърът в Париж, който закупи първата си творба от съвременната художничка Марлен Дюма през ноември, така и Националната галерия в Лондон, която отмени забраната си за произведения, рисувани преди 1900 г. през септември, сигнализират за бъдещи опити за извеждане на преден план на връзките между изкуството на миналото и настоящето.

„Интервал“, нова галерия в Лондон, управлявана от бащата и сина Дейвид и Джейкъб Грин, е изградила програмата си около очертаването на граници в историята на изкуството. Галерията показва съвременни художници редом с широка гама от по-стари произведения, предоставени от други търговци. Наскоро галерията е продала дигитална картина от 2025 г. на Петра Кортрайт и страница от ръкопис от 15-ти век от Майстора на Будапещенския антифонарий на същата двойка, която преди това е купувала само съвременно изкуство.

За съвременния художник Глен Браун откриването на общи черти между съвременни и исторически художници е втора природа. „Няма значение дали е фигуративно или абстрактно, направено през 17-ти век или в наши дни“, казва той, „това чувство за композиция остава сравнително постоянно.“

За разлика от много от художниците, чиито пазари пострадаха от ултрасъвременния бум, тези, които се справят добре днес, са склонни да бъдат част от онези видими родословни линии, които датират от векове и са добре документирани в музеите. Такива родословни линии не гарантират пазар за един художник, но предполагат по-стабилен източник на стойност от типично ярките цветове на ултрасъвременните произведения.

В Цвирнер Грийн е развълнуван, че посетителите могат да видят изложба на нови картини и да се разходят до Националната галерия, за да видят историческите ѝ референтни точки. Това не е лошо и за художниците.