Пазарът на изкуство и луксозни стоки засега устоява на геополитическите сътресения

След бурни две години световните продажби на произведения на изкуството се върнаха към растеж през 2025 г. Това е добра новина не само за художниците, аукционните къщи и търговците; това е добър знак и за пазара на най-скъпите часовници, дизайнерските дрехи и чантите, пише Bloomberg.

Богатите хора, които пълнят аукционните зали на Sotheby's и Christie's, са същите, които се хвалят с най-добрите потребителски стоки - независимо дали има война, или не. Представете си някой, който наблюдава наддаването за произведения на Жан-Мишел Баския, облечен в новите творения на Chanel на дизайнера Матю Блази.

Но точно както пазарът на луксозни стоки, възстановяването на продажбите на произведения на изкуството се дължи до голяма степен на най-висококачествените стоки. Това показва последният доклад за състоянието на индустрията на арт икономистката Клеър МакАндрю за Art Basel и UBS Group.

Свръхбогатите, особено в САЩ, залагат на произведения на Густав Климт, Винсент ван Гог и други подобни художници, чиито картини се появиха на пазара през годината. В по-широкия свят на луксозните стоки се наблюдава подобно посегателство към комфорта, като хората с пари предпочитат стари познайници: тук влизат изделията на Brunello Cucinelli и чантите Birkin на Hermes International. Апетитът на американските плутократи към по-хубавите неща в живота помага да се компенсира продължаващата предпазливост в Китай.

МакАндрю изчислява, че приходите от продажби на произведения на изкуството в световен мащаб са се увеличили с 4% през 2025 г. до 59,6 млрд. долара. И все пак нито този пазар, нито секторът на личните луксозни стоки, който Bain & Co оценява на около 410 млрд. долара за 2025 г., могат да бъдат поддържани, като разчитат на 1% от световното население. Те трябва да привлекат и тези, които просто се чувстват комфортно, което не е лесно, когато войната на САЩ и Израел с Иран повишава цената на петрола.

Доверието се срина и през първата половина на миналата година, когато президентът на САЩ Доналд Тръмп започна мащабната си кампания по налагане на мита срещу останалия свят. Но настроенията се подобриха, което позволи продажбата на произведения от няколко големи колекции, включително тази на Леонард А. Лаудер, покойния председател на Estee Lauder.

Продажбите на дигитално изкуство падат от техния пандемичен връх. Източник: Bloomberg/Arts Economics

Налице е обаче огромна пропаст между горната и долната част на пазара. Продажбите на търгове на произведения на стойност над 10 млн. долара са се увеличили с 30%, докато продажбите на тези на стойност под 50 хил. долара са спаднали с 2% по стойност и обем.

Картината „Портрет на Елизабет Ледерер“ на Климт от колекцията на Лаудер беше продадена за 236,4 млн. долара през ноември. Това беше най-високата цена, постигана някога на търг след продажбата през 2017 г. на „Спасителят на света“ на Леонардо да Винчи, оценена на 450,3 млн. долара. През същия месец „Римляни парижани и рози в чаша“ на Ван Гог беше продадена за 62,7 млн. долара от колекцията на Синди и Джей Прицкер. „Сънят“ на Фрида Кало смени собственика си за 54,7 млн. долара, което е рекорд за жена художничка на търг.

Подобно нещо се наблюдаваше и на дилърския пазар, където продажбите в горния сегмент се увеличиха по стойност с 3% след две години на спад, изтъква МакАндрю.

Елитарният имидж на света на изкуството не помага в търсенето на разнообразни пазари. Експлозията при онлайн продажбите през 2020 г. демократизира пазара донякъде. Но този източник на приходи е намалял през последните три години.

Неразумната мания по незаменяеми токени, които на практика позволяват създаването на проверимо уникални дигитални произведения чрез използване на блокчейн технология, също отшумя. Съмнителните достойнства на повечето от тези неща станаха твърде очевидни, за да бъдат игнорирани.

И не само новите начини за закупуване на изкуство са това, което хората избягват. Наблюдава се и промяна в интереса от така наречения „ултрасъвременен“ пазар, обикновено произведения, създадени през последните 20 години. Докато тази категория водеше възстановяването на света на изкуството след пандемията, 2025 г. беше изцяло посветена на импресионистите, пост-импресионистите, старите майстори и модерното изкуство (чийто период продължава до 70-те години на миналия век). Във времена на несигурност купувачите посягат към художниците и категориите, които познават най-добре.

Очевидно трябва да се работи още, за да се привлекат нови колекционери. Пуристите ще бъдат ужасени, но един от начините е да се партнира с луксозни марки предвид очевидното преливане на клиентите. Водещите модни къщи имат същото желание да достигнат до по-широка аудитория с по-достъпни забавни продукти, като например новата гама чанти и портфейли Dior на Джонатан Андерсън, наподобяващи книги. През юни Sotheby's и базираната в Лос Анджелис модна марка Frame пуснаха лимитирана колекция от 31 дрехи и аксесоари.

Както и в много други области на икономиката, както зараждащото се възстановяване на пазара на изкуство, така и неотдавнашният ръст при луксозните стоки в САЩ сега са под въпрос в резултат на политиката на Тръмп в Близкия изток - повторение на случилото се през пролетта на 2025 г., когато той обяви новите мита. Самият регион на Персийския залив представлява сравнително малък дял и от двата пазара. Но там има отделни значими купувачи. Според редица твърдения „Спасителят на света“ на Да Винчи е бил закупен от саудитски принц.

Едно от притесненията на аукционните къщи и дилърите е завръщането на сътресенията на финансовите пазари след атаките на САЩ и Израел срещу Иран. Това би могло да навреди дори на най-богатите клиенти, особено в Америка, където покупките на най-висококачествени стоки обикновено са свързани с по-широките цени на активите.

Богатите са по-засегнати от пазарните сътресения, отколкото от промените в цената на стоките от ежедневието. Хората също така са по-склонни да купуват несъществени стоки, когато са щастливи и уверени в бъдещето.