Богати и бедни икономики играят футбол, но накрая винаги печели FIFA

Домакинство на Световно първенство по футбол се превърна в изключително скъпо начинание с ниска възвръщаемост. Примерите с Катар (2022 г.) и Бразилия (2014 г.) показаха, че огромните инвестиции в стадиони и инфраструктура често водят до социално напрежение и неизползваеми и икономически нелогични съоръжения след края на турнира. Това коментира финансистът Петко Вълков в предаването "Бизнес старт“ на Екип на Bloomberg TV Bulgaria.

Именно затова съвременният модел залага на споделено домакинство между няколко държави (както е в момента със САЩ, Канада и Мексико, а по-късно през 2030 г. - в Испания, Португалия и Мароко, с юбилейни мачове в Южна Америка), посочи той. Целта е да се използва наличната инфраструктура и да се съкратят разходите. Изключение правят страни като Саудитска Арабия (кандидат за 2034 г.), които използват футбола за подобряване на глобалния си имидж и привличане на чуждестранни туристи и инвестиции. 

Финансовата реалност зад тези мегасъбития обаче остава непроменена, изтъкна Вълков.

„FIFA всъщност е най-големият печеливш от организацията на Световното първенство по футбол... Най-големите губещи са съответните държави и организатори, които хвърлят огромен обществен ресурс без дългосрочна икономическа логика“, каза той.

По думите на Вълков не богатството на дадена държава, а традициите във футбола, са водещият фактор са футболна сила. „Традиции, опит - нещо, което се постига с дълги години футбол - Бразилия, Испания и много други държави продължават да разчитат на това", коментира събеседникът.

Целия разговор може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria