Защо е важен Европейският закон за чиповете?

Полупроводниците и базираната им предимно в Източна Азия верига за доставки се превърнаха в голям проблем за правителствата по света, след като глобалният недостиг доведе до проблем с доставките за големите производители на автомобили и устройства.

Пандемията разкри прекомерната зависимост на производителите от Тайван и Китай, когато става дума за такива компоненти. Тази зависимост стана още по-деликатен въпрос, предвид напрежението между Китай и Тайван, което не спира да расте.

Тайванският гигант TSMC засега е най-големият производител на микрочипове в света. Майсторството на компанията в производството на полупроводници е обект на завист от много развити западни страни, които сега налагат мерки за увеличаване на вътрешното си производство на чипове.

Европа се стреми да контролира повече своята верига на доставките, за да намали зависимостта си от чуждестранни играчи. Този ход е част от стремежа на ЕС да постигне „дигитален суверенитет“ – идеята да има по-голям контрол върху ключови технологии.

Но може ли да действа сам?

Същевременно блокът осъзнава, че не може да постигне това увеличение на производството сам – няма европейски фирми, които да произвеждат най-модерните чипове.

ЕС иска да привлече финансиране от чуждестранни компании на своя пазар. Американският производител Intel е сред компаниите, които увеличават инвестициите си в Европа. Той е обещал над 33 млрд. евро за засилване производството на полупроводници в Европейския съюз.

В Обединеното кралство фирмите за чипове заплашват да напуснат страната заради липсата на подобна подкрепа от страна на правителството.

Европа обаче е домът на един от гигантите в областта на полупроводниците – нидерландската ASML. Нейните изключително развити литографски машини се използват за гравиране на микроскопични елементи в силициеви пластини. Но компанията не произвежда собствени чипове, а само оборудване за правенето им.

Ето защо властите искат повече полупроводници да се произвеждат в Европа, така че страните от блока да не бъдат изправени пред риска от голям недостиг или заплахи за националната сигурност.