Защо добивът на уран в САЩ се възражда?

От около 60-те до средата на 80-те години на миналия век Съединените щати бяха лидер в добива на уран. Но вътрешното производство на минерала, който се използва предимно като гориво за ядрени реактори, оттогава рязко спадна, пише CNBC.

„Голяма част от това се дължи на факта, че това беше правителствен приоритет. И ние стратегически използвахме държавно финансиране и субсидии, за да го подкрепим. Това, което обаче започна да се случва през 90-те години, е, че видяхме деприоритетизиране от урана“, коментира Грейслин Баскаран, директор на Програмата за сигурност на критичните минерали в Центъра за стратегически и международни изследвания.

Няколко по-сериозни ядрени аварии, включително бедствието във Фукушима в Япония през 2011 г., също повлияха негативно на общественото възприятие за ядрената енергия и сринаха цените на урана, което накара много местни компании за добив на уран да затворят мините си.

САЩ са най-големият производител на ядрена енергия в света, но последните налични данни от Администрацията за енергийна информация на страната показват, че Съединените щати внасят над 95% от урановата суровина, необходима за захранване на 94-те им ядрени реактора.

„Трудността произтича от това, че сме дали приоритет на ядрената енергия, но сме деприоритизирали урана, който ни е необходим за захранване на ядрената ни енергия, и това създава несъответствие в политиката ни“, коментира Баскаран.

Това се променя, тъй като търсенето на електроенергия се увеличава рязко благодарение на енергоемките модели изкуствен интелект (AI), разработвани от технологични гиганти като Microsoft, Google, Meta и Amazon, както и на глобалния стремеж към по-чиста енергия.

Този акцент върху ядрената енергия също така стимулира търсенето на уран.

Наскоро публикуван доклад на Агенцията за ядрена енергия и Международната агенция за атомна енергия изчислява, че ако търсенето на ядрена енергия продължи да расте, известните находища на уран ще се изчерпят до 2080 г.

„В момента компаниите за добив на уран в световен мащаб не могат да отговорят на търсенето“, твърди Джон Кеш, президент и главен изпълнителен директор на компанията за добив на уран Ur-Energy. „Отнема години от откриването до времето, когато се произвежда. Така че ще са нужни години, за да се затвори пропастта между тези две области, докато през цялото време наблюдаваме огромно нарастващо търсене на ядрена енергия.“

Вътрешната индустрия за уран получи двупартийна подкрепа от американското правителство.

През 2024 г. администрацията на Байдън забрани вноса на руски уран и отключи 2,7 млрд. долара федерално финансиране за разширяване на вътрешния капацитет за обогатяване и преобразуване на уран.

През май президентът Тръмп подписа четири указа, насочени към ускоряване на разполагането на ядрени реактори, за да се учетвори капацитетът на ядрената енергия на страната от 100 GW през 2024 г. до 400 GW до 2050 г.

Но дори и с цялата тази подкрепа, експерти смятат, че САЩ ще продължат да зависят от други страни за уран.

„Дори с всички уранови проекти в Съединените щати, които в момента са разрешени и функционират, не бихме могли да задоволим търсенето на САЩ“, твърди Марк Чалмърс, президент и главен изпълнителен директор на компанията за добив на уран Energy Fuels.

„САЩ имат много възможности да увеличат производството си на уран, но трудността е, че имаме по-малко от 1% от световните резерви. Така че в дългосрочен план наистина ще се нуждаем от уран от други страни“, категоричен е Баскаран.