Могат ли невротехнологиите да надграждат човешките способности?

Прилагането на невротехнологиите все още крие различни рискове, а етичните норми за тяхното използване все още са в зародиш. Този коментар направи доц. д-р Димитър Проданов от Института по информационни и комуникационни технологии към БАН в предаването „Футуризъм“ на Bloomberg TV Bulgaria.

„Мозъчните импланти могат частично да възстановяват изгубени функции на организма и да лекуват тежки неврологични заболявания, но все още сме далеч от това те да подобряват човешките способности“, отбеляза ученият.

Доц. Проданов съобщи, че едно от най-коментираните постижения при тази технология е имплантът на компанията Neuralink, основана от Илон Мъск. Тя използва ултратънки електроди – по-тънки дори от човешки косъм – които се вкарват директно в мозъка и има минимално механично взаимодействие с мозъчната тъкан.

„Компанията на Илон Мъск е в етап на клинични изпитания. Тя имплантира чип в главата на един парализиран човек с помощта на роботизирана хирургия и той може да контролира курсора на екран с мисълта си, да играе на компютърни игри, да избира каква музика да слуша“, обясни ученият.

Той посочи, че засега крайната цел на Мъск за „подобряване на човека“ все още е далеч, защото клиничните изпитания са ограничени до тежки заболявания и има сериозни изисквания за провеждането им.

Д-р Проданов даде още примери при кои заболявания се използва технологията. Той обясни, че методът на дълбоката мозъчна стимулация не лекува причината за заболяването Паркинсон, но успешно контролира треперенето и затрудненията в движенията на пациентите.

„Друг масово приет пример са слуховите апарати, чиято разработка започва още през 50 и 60-те години на миналия век. Те стимулират вътрешното ухо, но не чак толкова добре – просто мозъкът има пластичност, за да декодира стимулацията и да реконструира думите, които човек се опитва да разбере“, добави ученият.

По думите му вече успешно се прилагат и зрителните протези. В проекта, по който е работил, множество електроди се имплантират в зрителната кора на главния мозък и това води до частично възстановяване на усещането за светлина.

„Технологично близо сме и до лекуване на травми на гръбначния мозък посредством импланти, но всичко зависи от инвестициите и продължителността на усилията“, каза още доц. Проданов.

Що се отнася до перспективите пред индустрията, той се надява в нея да се включат частни инвеститори, за да „видим пробив в рамките на 10-15 години“. Според него ако се разчита основно на публично финансиране, сроковете може да се удължат до 30 години.

Какви рискове крие технологията? Върху какъв проект работят в БАН? Възможно ли е събраната информация от устройствата, имплантирани на пациентите, да станат обект на злоупотреба с лични невронни данни? Може ли да бъдат хакнати имплантите и какво се прави, за да бъдат защитени чиповете в устройствата? Кои са етичните принципи за невротехнологиите, които са отразени в документ на ЮНЕСКО? Кои са новостите в невронауката и мозъчните импланти?

Целия разговор вижте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Футуризъм“ може да гледате тук.