Технологичните таланти се самоизяждат в битката за кадри

Ненаситната жажда на големите технологични компании за кадри в областта на изкуствения интелект (AI) заплашва да убие златната им кокошка, пише Wall Street Journal.

Технологичните компании плащат милиарди долари на изследователите в областта на изкуствения интелект и използват неортодоксални тактики, за да привлекат най-блестящите умове. Техните ходове може да им помогнат в краткосрочен план в битката за надмощие в областта на AI, но биха могли също така да задушат иновационния двигател в Силициевата долина, от който те отчаяно се нуждаят.

Наред с предложения за работа на стойност 1 млрд. долара, Microsoft, Meta Platforms, Amazon.com и компанията майка на Google – Alphabet, се отдадоха на някаква версия на това, което се нарича „обратно придобиване“. Вместо да придобиват стартиращи компании, те наемат техни основатели и водещи учени в областта на изкуствения интелект или лицензират технологии на стартъпи. Последното остави редица стартъпи в търсене на нови средства или в търсене от кой друг да бъдат придобити.

Microsoft направи това с Inflection AI миналата година, като привлече главния ѝ изпълнителен директор Мустафа Сюлейман да управлява бизнеса с изкуствен интелект Copilot и плати лицензионна такса от 650 млн. долара на компанията. През юни Meta го направи със специалиста по етикетиране на данни Scale AI, предлагайки инвестиция от 14,8 млрд. долара в компанията в замяна на привличането на главния изпълнителен директор Александър Уан и екип от служители на Scale.

Подобни ходове отговарят на нуждите на водещите технологични компании в настоящия момент. Наемането на персонал се осъществява бързо по време на надпреварата в областта на изкуствения интелект, която компаниите виждат като възможност веднъж на поколение. Процесът не е чак толкова сложен, като компаниите получават кадрите и технологиите, които искат, без неудобството да интегрират цяла компания след придобиването. Може би най-важното е, че не се нуждаят от регулаторно одобрение в епоха, когато всички фирми са под някаква форма на антимонополен контрол.

Привлечените изследователи в някои случаи получават заплати на ниво като за професионални спортисти. Финансиращите с рисков капитал до голяма степен не получават голяма възвръщаемост от тези сделки, казват ръководители от индустрията, но не губят напълно възможностите си.

Проблемът е, че тези ходове оспорват културните основи на Силициевата долина.

В основата на идеята за Силициевата долина винаги е било поемането на огромен риск с надеждата за също толкова огромна награда. Повечето стартъпи се провалят, но тези, които успяват, могат да бъдат изключително успешни, генерирайки стократно или по-висока възвръщаемост за своите рискови инвеститори и превръщайки служителите – много от които са привлечени с обещанието за акции – в богати хора.

Това е особено рискован бизнес за обикновените служители на стартъпи, финансирани от рисков капитал, които са обвързани с успеха на една компания в даден момент, а не с диверсифицирано портфолио от тях.