Новото "голямо разминаване" – ЕС сам си пречи в надпреварата за изкуствен интелект

Прекомерната регулация на изкуствения интелект заплашва икономиката и сигурността на Европа – както и шансовете на Запада в конкуренцията с Китай, пише в коментар The Wall Street Journal.

Икономика, която изчаква бума на изкуствения интелект, най-вероятно ще го пропусне. Безпрецедентните инвестиции в САЩ вече се превръщат в ключов двигател на брутния вътрешен продукт, поставяйки под въпрос водещата роля на потреблението като основен източник на растеж. Американските компании инвестират със скорост, сравнима с индустриалната революция, и това не е случайно.

Западът се намира в надпревара с Китай за лидерство в изкуствения интелект и трябва да я спечели. Политическите грешки в Европа обаче застрашават както шансовете на Запада, така и бъдещата сигурност и икономически растеж на самия континент.

Доклад на Съвета на икономическите съветници към Белия дом, озаглавен „Изкуственият интелект и голямото разминаване“, аргументира значението на иновациите в тази област. Понятието „голямо разминаване“ първоначално описва икономическата пропаст, възникнала по време на индустриалната революция. Страните, които се индустриализират, просперират, а онези, които не успяват, изостават. Днес изкуственият интелект има потенциала да създаде ново подобно разделение между държавите, които инвестират в технологии и инфраструктура, и тези, които не го правят.

Залозите не са само икономически. Изкуственият интелект ще има сериозни последици и за националната сигурност, като ще определя изхода от конфликти и ще влияе върху глобалния ред. Предимствата в сферата на разузнаването, логистиката и вземането на решения, които дават AI системите, ще носят както краткосрочни военни ползи, така и натрупващи се стратегически преимущества.

Съединените щати засега водят в тази надпревара, а президентът Доналд Тръмп е фокусиран върху победата. Китай обаче е съвсем близо. Европа разполага с талант, компании и капитал, които могат да я превърнат в значим партньор. За да се реализира този потенциал, регулаторите в Европейския съюз трябва да изберат растежа и иновациите пред стагнацията и прекомерната регулация в областта на енергетиката, разрешителните режими и изкуствения интелект.

Континентът се нуждае от изобилна и достъпна енергия. В продължение на години европейските държави залагаха на убеждението, че слънчевата и вятърната енергия могат да поддържат индустриалната мощ. Резултатът досега е деиндустриализация и високи енергийни разходи. Въпросът е дали настоящата енергийна политика може да подкрепи необходимата реиндустриализация и да отговори на огромните нужди от електроенергия на развиващата се AI икономика. При положение че общото производство на електроенергия в Европа намалява през последните две десетилетия, отговорът е отрицателен. За да се включи пълноценно в тази икономика, ЕС трябва да увеличи енергийните си ресурси, вместо да се ограничава чрез политики, които повишават разходите и ограничават използването на изкопаеми горива.

Необходимо е и ускорено изграждане на инфраструктура. Европа се нуждае от центрове за данни и достъп до американските технологични решения за изкуствен интелект. Компании, способни да инвестират милиарди, вече оперират на континента и осигуряват работа на хиляди европейци. Те са готови да разширят дейността си и да интегрират Европа като пълноправен участник в AI икономиката. Сегашната регулаторна рамка обаче често възпира тези инвестиции и дори принуждава фирми да напускат региона.

За да ги задържи, Европейският съюз трябва бързо и решително да облекчи регулациите. Законът за изкуствения интелект, Законът за цифровите услуги, Законът за цифровите пазари, Законът за данните и Законът за киберустойчивостта въвеждат строги и дублиращи се изисквания, които възпрепятстват иновациите, увеличават разходите за съответствие, забавят пускането на нови продукти, ограничават достъпа до данни и излагат компаниите на значителни финансови санкции.

Още преди пускането на пазара Законът за изкуствения интелект изисква предварителни оценки на риска, системи за неговото ограничаване, висококачествени набори от данни, подробна документация и човешки контрол. Част от тези изисквания са трудно приложими при разработването на авангардни AI системи и по-скоро възпрепятстват иновациите, отколкото да гарантират безопасност.

Регулаторната рамка създава и сериозни бариери за нови участници. Главният изпълнителен директор на Mistral AI Артур Менш предупреждава, че тя на практика разделя компаниите на две групи: такива, които могат да се разрастват, и такива, които не могат, защото не разполагат с достатъчно юридически ресурси. По неговите думи фокусът е трябвало да бъде върху безопасността на конкретни високорискови приложения, например в здравеопазването, а не върху основните модели.

Ако Европейският съюз не промени курса, САЩ могат да оставят Европа значително назад, което би било неблагоприятно и за двете страни. Континентът рискува да отслабне както икономически, така и военно, а САЩ биха останали без силен съюзник в съперничеството с Китай. Американската стратегия залага на прагматичен подход, насочен към растеж, с три основни стълба: иновации, инфраструктура и международно сътрудничество в сферата на сигурността.

Европа има място в тази архитектура, но трябва да се утвърди като реален партньор. Инициативи като Pax Silica, развивана от Държавния департамент на САЩ, изграждат мрежа, която обединява енергия, критични суровини, производство на полупроводници и изчислителни мощности между надеждни държави. Европейският потенциал трябва да бъде част от този процес.

Континентът може да се присъедини към водещите икономики в сферата на изкуствения интелект или да продължи по пътя на прекомерната регулация и постепенно да изгуби значение. Изборът предстои. 

(БГНЕС)