Развиващите се икономики могат да спечелят повече и да загубят по-малко от изкуствения интелект

Развиващите се икономики могат да използват сравнително прости инструменти, базирани на изкуствен интелект, за да преодолеят недостига на висококвалифицирани специалисти и да ускорят икономическия си растеж. В същото време те рискуват да станат зависими от САЩ или Китай, ако не подходят внимателно към внедряването на технологията, казва се в доклад на Световната банка, пише The Wall Street Journal.

В това, което институцията определя като „първата цялостна оценка“ на потенциалното въздействие на изкуствения интелект върху живота на 6,8 млрд. души в развиващите се икономики, се стига до извода, че значително по-малко работни места са изложени на риск от автоматизация в сравнение с развитите държави, докато много повече могат да станат по-производителни.

„Като правило развиващите се икономики днес имат повече ползи и по-малко основания за притеснение от изкуствения интелект в сравнение с богатите държави“, пише главният икономист на Световната банка Индермит Гил.

Надпреварата за разработване на най-модерните системи с изкуствен интелект вече променя американската икономика, където се инвестират стотици милиарди долари в изграждането на центрове за обработка на данни.

Според Световната банка повечето развиващи се икономики не могат да следват този модел. Въпреки това инструментите, базирани на изкуствен интелект, могат да окажат съществено влияние върху развитието им, като премахнат едно от дългогодишните препятствия пред икономическия растеж.

„Много развиващи се държави изпитват недостиг на висококвалифицирани кадри. Изкуственият интелект може да помогне, като даде възможност на по-малко опитни служители да изпълняват по-сложни интелектуални задачи, да прехвърли част от работата от малкото специалисти към по-широк кръг работещи и повиши производителността на съществуващата работна сила“, казва се в доклада.

Някои развиващи се икономики обаче са изправени пред риск от значителни съкращения на работни места, особено тези, които разчитат на аутсорсинг на бизнес процеси, като кол центрове и административни услуги. „Изкуственият интелект може да затвори един от най-перспективните пътища към заетост за средната класа в много развиващи се икономики, което поставя под заплаха работните места в кол центровете и началните позиции в сферата на софтуера, финансите и бизнес услугите“, отбелязва Гил.

Изчисленията на Световната банка показват, че докато 14,2% от работните места в богатите държави могат да бъдат автоматизирани с помощта на генеративен изкуствен интелект, в развиващите се икономики този риск засяга едва 4,5% от заетостта.

„По-бедните икономики, които все още разчитат в голяма степен на селското стопанство и малките предприятия, са по-слабо изложени на риск от масова загуба на работни места. За тях изкуственият интелект е по-вероятно да подпомогне работещите, отколкото да ги остави без работа“, посочва Световната банка.

Много развиващи се държави не разполагат с необходимата инфраструктура за дейности, свързани с изкуствения интелект, включително със способността да произвеждат огромните количества електроенергия, необходими за захранването на центровете за обработка на данни.

Въпреки това финансовата институция подчертава, че редица сравнително прости приложения на изкуствения интелект могат да донесат значителни ползи дори в условия на ограничени ресурси. „Не са необходими мащабни инвестиции в центрове за обработка на данни или големи езикови модели. Изкуственият интелект може да помогне за решаването на конкретни задачи дори когато местните изчислителни възможности са ограничени, електроснабдяването е нестабилно, а интернет връзката е ненадеждна“, пише Гил.

Засега най-големите ползи от разпространението на изкуствения интелект се очаква да бъдат за богатите държави. Ако внедряването на технологията продължи със сегашните темпове, Световната банка изчислява, че ефектът върху производителността ще бъде над три пъти по-голям в развитите икономики, отколкото в развиващите се.

Според институцията тази разлика може да бъде преодоляна. За целта развиващите се държави трябва да разширят достъпа до изчислителни ресурси и да подобрят наличността на местни данни, включително на собствените си езици. „Изкуственият интелект трябва да бъде адаптиран към местния контекст, защото се обучава въз основа на данните, с които работи“, отбелязва Световната банка.

Досега развитието на изкуствения интелект се доминира от САЩ и Китай. Това поставя развиващите се държави, които възприемат новите технологии, пред риск да станат прекомерно зависими от една от двете световни сили. „Най-модерните системи с изкуствен интелект в света се контролират от малък брой компании, основно в САЩ и Китай. Това означава, че развиващите се държави могат да станат зависими от технологии, които не контролират“, предупреждава Световната банка.

Опасенията за икономическата независимост могат да накарат някои правителства да се въздържат от широко внедряване на изкуствения интелект, рискувайки да пропуснат неговите икономически ползи. Според Световната банка обаче съществуват начини тази зависимост да бъде ограничена, без да се инвестират огромни средства за изграждане на собствена верига за доставки на технологии с изкуствен интелект.

„По-практичен начин за намаляване на зависимостта от една държава е да се използват модели, облачни услуги и други инструменти с изкуствен интелект от различни държави и да се гарантира, че те са съвместими и могат лесно да бъдат заменяни, без да се налага цялостно изграждане на системата отначало“, пише Индермит Гил.

(БГНЕС)