Европейската мечта за иновации се заплита в бюрокрацията

Предприемачите в Европейския съюз (ЕС), които искат да разширят бизнеса си отвъд границите, продължават да се сблъскват с едно и също препятствие. Бюрокрацията.

През последните години в Европа се създават повече стартъпи, стимулирани от световноизвестни изследователски центрове във Великобритания, процъфтяващи технологични сектори във Франция и Германия, високо присъствие на рисков капитал в Естония и стабилна подкрепа от пенсионни фондове в Швеция, пише The New York Times.

Но тромавата бюрокрация, обхващаща всичко от изисквания за наемане на персонал и закони за околната среда до финансови регулации и правила за набиране на средства, може да задуши компаниите, които искат да се разрастват.

Прекомерната бюрокрация заплашва да попречи на Европа да се конкурира на световно равнище, твърди влиятелният доклад, публикуван миналата година от бившия гуверньор на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги. Докладът призова и за създаването на единен капиталов пазар, отразявайки опасенията на предприемачите, които изпитват по-остро от мултинационалните компании болката от прекомерната регулация.

Въпреки предизвикателствата през 2024 г. в ЕС и Великобритания е имало 35 хил. компании в ранен етап на развитие, което е над четири пъти повече в сравнение с десетилетие по-рано, а инвестициите са се увеличили десетократно до 426 млрд. долара, според доклад на компанията за рисков капитал Atomico. Само кръговете за набиране на средства сега са пет пъти повече, отколкото преди десетилетие, което подкрепя частни компании като финансовото приложение Revolut и компанията за изкуствен интелект Mistral.

Въпреки това европейските компании все още се затрудняват да се разширяват, набирайки с две трети повече финансиране спрямо продукцията в сравнение с американските им конкуренти, но постигайки само половината от успеха им, според доклада на Atomico.

Една от основните цели на ЕС беше да създаде единен пазар, но регулациите, определящи всичко от лицензите до трудовото законодателство, варират в различните страни от търговския блок. Така че, въпреки десетилетията на опити от страна на представители на ЕС да намалят бюрокрацията и да унифицират правилата, стартъпите трябва да се справят с мозайка от регулации.

„Дяволът е в детайлите“, казва Макс Флотото, старши партньор в McKinsey & Company в Мюнхен, който помага на стартиращите финтех компании да растат. „Дори и да има сходна директива, прилагането ѝ в различните страни не винаги е еднакво, което изисква повече работа и го прави по-трудно.“

Предприемачите и инвеститорите също посочват необходимостта от единен капиталов пазар, който според тях би опростил набирането на средства, разширяването извън границите и излизането на борсата.

„Европа трябва да се организира и най-накрая да създаде единен капиталов пазар“, казва Петер Вестербака, финландски предприемач, помогнал на Rovio Entertainment да превърне мобилната игра Angry Birds в световен феномен.

Вестербака, който е и основател на влиятелния стартъп фестивал Slush в Хелзинки, отбелязва по-голям проблем: липсата в Европа на нагласата сред основателите тип „мога да се справя“, каквато има в Силициевата долина. „Slush искаше да промени нагласата към „Ако той може да го направи, и аз мога.“

За Янис Гиокас, който е създавал компании от двете страни на Атлантическия океан, бюрокрацията е добре познато препятствие.

Когато Гиокас основава компания за киберсигурност през 2011 г., в разгара на финансовата криза в Гърция, той я мести в САЩ, за да расте по-бързо. Три години по-късно компанията е придобита от телекомуникационен доставчик от Хонконг.

През 2018 г. той помага за стартирането на Finclude, компания с централа в Ирландия, която ще работи по стандартизиран кредитен рейтинг в цяла Европа, след като ЕС въведе директива за увеличаване на участието във финансовия сектор. Компанията се утвърди в Гърция и Кипър, но не успява да навлезе на нито един друг пазар, включително Ирландия.

Това се дължи на безбройните интерпретации на закона от членовете на търговския блок. Регулацията функционира по-скоро като правна рамка, отколкото като техническо ръководство, казва Гиокас, „така че е отворена за стотици различни приложения“.

Други стартъпи се сблъскват с подобни препятствия. Gravity Wave, испанска компания за чисти технологии, която премахва пластмасата от океана и я рециклира в мебели или пелети, е забавена от сложни регулаторни процедури за транспортиране на отпадъци през границите на ЕС. Амая Родригес Сола и брат ѝ Хулен Родригес, които управляват Gravity Wave, посещават десетки заводи, за да намерят местни рециклиращи компании в Италия и Гърция и да избегнат тези регулации.

Още по-сложно е, че много компании за рециклиране не са склонни да приемат пластмасата от океана на Gravity Wave. Рибарските мрежи – по-голямата част от улова на компанията, събран с помощта на местни рибари и водолази – „се заклещват в машините“, казва Родригес Сола.

Тя добавя, че разширяването отвъд границите представлява друго предизвикателство: всяка страна има склонност да защитава собствените си компании. „Те предпочитат да работят със свои хора“, казва тя.

Дори регистрирането на компанията е представлявало пречка, твърди Родригес Сола, добавяйки, че властите са дали на компанията три отделни регистрационни номера – един за събиране на отпадъци, един за производство и един за продажби.

Има известен напредък. Експертите казват, че Европа преминава от високи климатични цели, които често натоварват индустрията, към подход, по-силно фокусиран върху засилване на растежа и предоставяне на по-добри шансове за проспериране на стартиращите компании, включително тези с екологични мисии.

Доклад на McKinsey и Световния икономически форум също призова за опростяване на регулациите и предупреди, че изоставането в инвестициите в технологии може да струва на ЕС от 2 до 4 трлн. евро до 2040 г., което е повече от планираните разходи за здравеопазване, отбрана и зелен преход взети заедно. Европейският съюз планира да въведе единен набор от правила за стартъпите през следващата година, за да им помогне да растат и да работят в целия регион.

За да насърчи предприемачеството в цяла Европа, Ларс Расмусен, основател на Google Maps, помогна на студенти да организират първото международно изложение за стартиращи компании в Гърция през май. След десетилетие на финансова криза гърците са осъзнали, че предприемачеството е пътят напред, казва той.

През последните години Гърция се превърна в най-бързо растящата екосистема за стартъпи в Европа. Расмусен е инвестирал в около дузина гръцки стартиращи компании, включително PhosPrint, компания за биопечат с лазер, специализирана в регенеративната медицина.

Притесненията относно регулаторните бариери могат да се „самоусилват“, казва Расмусен, като пречат на основателите да се стремят към световната сцена. Успешни истории като шведската Spotify са в разрез с тази тенденция. „Нужен е само един, за да покаже, че можеш да създадеш стартираща компания, която да промени света и да преобрази индустрията“, каза той.

Европа все още се бори за мястото си в глобалната надпревара на стартиращите компании. Напредъкът е неравномерен, но с „огнища на сила“, казва Флотото, партньор в McKinsey.

„Знаем как да го направим“, добавя той. „Просто не сме го направили в голям мащаб.“