Големите репресии, или как Русия затяга контрола над интернет

Служители в офиса се мъчат с блокиран интернет. Тийнейджърите са принудени постоянно да сменят VPN мрежи. Таксиметровите шофьори се опитват да се ориентират в Москва без онлайн навигация.

Кремъл демонстрира властта си над интернет, пише Ройтерс.

Правителството периодично блокира достъпа до интернет в различни региони на Русия, като същевременно ограничава услугите за съобщения Telegram и WhatsApp и сваля десетки виртуални частни мрежи (VPN), които могат да се използват за заобикаляне на забраните върху сайтове и приложения.

През изминалата седмица мобилният интернет е бил напълно блокиран всеки ден в части от централна Москва, Санкт Петербург и други големи градове, посочват репортери на Ройтерс в тези райони и осем висши чуждестранни дипломати в Русия.

„Тези мерки се прилагат“, заяви пред Ройтерс говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, когато беше попитан за ограниченията върху приложенията за съобщения и интернет услугите. „Те са свързани отчасти с факта, че редица чуждестранни компании отказват да спазват нормите на руското законодателство, и отчасти с мерките за сигурност срещу заплахата от украински дронове“, добавя Песков.

Атакуващите дронове могат да използват мобилните мрежи за навигация.

Репресивните мерки в интернет, предприети от Русия през тази година, са съпътствани от въвеждането на нови закони, които задължават мобилните оператори да прекъсват достъпа на всеки клиент по искане на Федералната служба за сигурност и дават на агенцията правомощия да създаде мрежа от центрове за предсъдебно задържане под нейна юрисдикция.

По-широката цел на укрепването на правомощията в интернет е да се помогне на Кремъл да засили вътрешния контрол в контекста на войната срещу Украйна, посочват дипломатите, пожелали да останат анонимни заради деликатното естество на въпросите.

Ако конфликтът се проточи, това би могло да намалява все повече върху подкрепата на населението, казват дипломатите. Ако войната приключи, руските власти вероятно ще искат да се подготвят за евентуални протести, които могат да последват, добавят те. Според един от тях Москва е концентрирала правомощия, които ѝ дават възможност да предприеме „мащабни репресии“ онлайн.

Краят на войната на Москва в Афганистан през 1989 г. предизвика сериозни социални сътресения в Русия, като завръщащите се ветерани подхраниха вълна от беззаконие, която беляза 90-те години. Хаосът се засили от разпадането на Съветския съюз през 1991 г.

„Руските лидери и службите за сигурност помнят 1991 г. и помнят какво се случи с Русия и какво се случи с тях, когато Москва спря голямата война в Афганистан: страната се разпадна, службите за сигурност се разделиха – беше катастрофа“, казва руският разследващ журналист Андрей Солдатов, експерт по службите за сигурност.

„В момента службите за сигурност се опитват да създадат ситуация, при която – независимо дали Путин подпише мирно споразумение, или се насочи към продължителна война – това няма да съсипе цялата операция.“

Двама руски източници, запознати с онлайн мерките, заявяват, че Москва е проучила опита на други страни, по-специално на Китай и Иран, и е възложила на властите да разработят начин за блокиране на големи части от интернет, както мобилен, така и стационарен, като същевременно контролират онлайн комуникациите.

Кремъл насочва усилията си към приложенията за съобщения

След нахлуването в Украйна през 2022 г. Русия наложи най-репресивните закони от времето на Съветския съюз насам, засилвайки правомощията за цензура и влиянието на Федералната служба за сигурност (ФСБ) – основният наследник на КГБ от съветската епоха.

Тази година Москва допълнително засилва мерките за сигурност. Президентът Владимир Путин, който е служил като офицер от КГБ в периода 1985–1990 г., отбеляза четвъртата годишнина от войната в Украйна на 24 февруари, присъствайки на годишната среща на ФСБ в Москва.

Той призова агенцията да засили борбата срещу тероризма, в която включи и атаките от Украйна, като същевременно укрепи „информационното и цифровото пространство“.

Говорителят на Кремъл Песков заяви, че всички мерки са били предприети законно, за да се гарантира сигурността в контекста на конфликта в Украйна, който Путин представя като конфронтация със Запада.

Двама руски представители, близки до Кремъл, оспорват твърдението, че мерките срещу интернет и приложенията за съобщения са репресивни, представяйки ги като необходими за подобряване на сигурността и гарантиране на националното единство срещу опитите на Запада да сее раздор.

Руският държавен орган за надзор в областта на цифровите технологии и комуникациите „Роскомнадзор“ не е отговорил на искането за коментар.

Осемте дипломати са заявили, че онлайн репресиите на Москва през тази година са отишли много по-далеч от всичко, което са виждали досега в страната.

Мобилният интернет периодично се изключва в някои руски региони от месеци насам, често след големи украински атаки с дронове. Към средата на януари Русия е блокирала над 400 VPN услуги, което е със 70% повече в сравнение с края на миналата година, според вестник „Коммерсант“.

През последните седмици мерките в Москва са се засилили, според дипломатите и репортерите на Ройтерс, а правителството е предприело действия и срещу базираната в Дубай Telegram и американската услуга WhatsApp.

Миналия месец Русия забави Telegram, която има над 1 млрд. активни потребители и се използва широко както в Русия, така и в Украйна, и разследва нейния милиардер основател Павел Дуров в рамките на наказателно дело, свързано с обвинения в тероризъм.

Руски официални лица заявиха, че разузнавателни агенции на Украйна и страни членки на НАТО са се внедрили в Telegram и че в резултат на това са загинали руски войници.

Telegram отрече това и заяви, че Москва се опитва да принуди руснаците да използват MAX – подкрепяно от държавата приложение за съобщения, което училищата и университетите са били задължени да използват за чат групи на родители и ученици.

„Всеки ден властите измислят нови претексти, за да ограничат достъпа на руснаците до Telegram, като се опитват да потъпчат правото на неприкосновеност на личния живот и свободата на словото“, заяви Дуров пред Ройтерс. „Тъжен спектакъл на държава, която се страхува от собствения си народ.“

Кремъл напълно блокира и WhatsApp миналия месец, тъй като приложението не се съобразява с местното законодателство. Собственикът на приложението – технологичният гигант Meta, осъди тази стъпка като крачка назад за сигурността на хората в Русия.

Някои млади руснаци се зарекоха да заобиколят мерките, преминавайки към различни VPN мрежи, след като тези услуги бяха забранени, не по политически причини, а просто за да използват западни приложения като Instagram и Snapchat, които са ограничени в Русия.

„Ако тези доста възрастни политици искат да блокират всичко, защо не са създали никакви интересни руски приложения?“, казва Андрей, отказал да посочи фамилията си поради деликатността на ситуацията.