Швеция представи планове за допълнителни разходи за отбрана в размер на 300 млрд. крони (30 млрд. долара) през следващите десет години, за да укрепи своите военни сили като най-новия член на НАТО, съобщава Bloomberg.
Инвестицията, финансирана чрез дълг, ще повиши разходите за отбрана на най-голямата скандинавска страна до 3,5% от брутния ѝ вътрешен продукт (БВП) до 2030 г. спрямо предишната цел от 2,6%, обявена миналата пролет, изтъква премиерът на Швеция Улф Кристершон.
Планът е обявен в момент, когато европейските страни, водени от Германия, увеличават разходите за отбрана, за да противодействат на нарастващия риск от конфронтация с Русия. В същото време президентът на САЩ Доналд Тръмп оттегля гаранциите за сигурността на континента.
„Това се основава на оценката, че имаме напълно нова ситуация на политиката за сигурност, която изкристализира след нахлуването на Русия в Украйна, както и много голяма несигурност по отношение на трансатлантическите отношения и че тази несигурност ще остане значителна за дълго време“, изтъква Кристершон пред журналисти.
Управляващата коалиция и нейните партньори, крайнодясната „Шведски демократи“, са съгласни, че този ход е „необходим“ и че настоящата цел „не е достатъчна“, добавя премиерът.
Тръмп многократно обвинява европейските членове на НАТО, че се възползват от Вашингтон, като не влагат достатъчно пари в отбрана и разчитат на закрилата на САЩ.
Лидерите на страните от блока се очаква да определят 3% от брутния вътрешен продукт като своя нова цел за разходите за отбрана, когато се срещнат в Хага в края на юни. Блокът планира да поиска от своите съюзници в региона и от Канада да увеличат запасите от оръжия и военно оборудване с около 30% през следващите няколко години, разкри високопоставен служител на алианса по-рано този месец.
Миналата седмица еврокомисарят по отбраната Андрюс Кубилиус заяви, че инфраструктурата на Европейския съюз (ЕС) все още не е готова за осигуряване на бързо транспортиране на военни части и оборудване из континента. В тази връзка е необходима първоначална инвестиция от 70 млрд. евро, за да може да бъде постигната тази цел.
Тази инвестиция ще е нужна на ЕС, за да адаптира извънредно своите железопътни, пътни, морски и въздушни коридори, както и за да улесни бързото придвижване на войски и оборудване в блока в случай на конфликт, категоричен е Кубилиус.
Европейската комисия (ЕК) вече е идентифицирала 500 важни проекта – включително разширяване на пристанищата и летищата, разширяване на тунелите и укрепване на железопътните мостове, които ще трябва да бъдат актуализирани за краткосрочни, широкомащабни движения на персонал и оборудване в рамките на ЕС и към страните партньори.


53 пожара за гасили огнеборците за денонощие в страната
Виц на деня - 21 май
Мачовете по ТВ днес (21 май)
Без ток във Варна на 21 май 2026
Времето във Варна на 21 май 2026
SpaceX разкри загуба от 4,3 млрд. долара за първото тримесечие
Великобритания говори за AI суверенитет, но купува американски технологии
Nvidia обяви, че изкуственият интелект е напът да стане масов
Български учени разработват екосъобразен метод за рециклиране на соларни панели
Цените на акциите в света се движат в синхрон с ръста на БВП, а той е под натиск
Повече от половината кабриолети на пазара са над 15 години
Когато офроуд инженерството срещне рап-културата
Неочакван брак между Stellantis и Jaguar Land Rover
Audi на съд заради масов дефект във водните помпи
Революционна система на Saab променя контрола на турбото
Земетресение с магнитуд 4,4 разтърси района на Неапол
Внучката на Мусолини спечели италианския Big Brother
Тръмп и Нетаняху в спор заради стратегията спрямо Иран
Църквата отбелязва Спасовден - Възнесение Господне
Европа закупила 70% от ракетите за "Пейтриът", използвани от Украйна