Швеция представи планове за допълнителни разходи за отбрана в размер на 300 млрд. крони (30 млрд. долара) през следващите десет години, за да укрепи своите военни сили като най-новия член на НАТО, съобщава Bloomberg.
Инвестицията, финансирана чрез дълг, ще повиши разходите за отбрана на най-голямата скандинавска страна до 3,5% от брутния ѝ вътрешен продукт (БВП) до 2030 г. спрямо предишната цел от 2,6%, обявена миналата пролет, изтъква премиерът на Швеция Улф Кристершон.
Планът е обявен в момент, когато европейските страни, водени от Германия, увеличават разходите за отбрана, за да противодействат на нарастващия риск от конфронтация с Русия. В същото време президентът на САЩ Доналд Тръмп оттегля гаранциите за сигурността на континента.
„Това се основава на оценката, че имаме напълно нова ситуация на политиката за сигурност, която изкристализира след нахлуването на Русия в Украйна, както и много голяма несигурност по отношение на трансатлантическите отношения и че тази несигурност ще остане значителна за дълго време“, изтъква Кристершон пред журналисти.
Управляващата коалиция и нейните партньори, крайнодясната „Шведски демократи“, са съгласни, че този ход е „необходим“ и че настоящата цел „не е достатъчна“, добавя премиерът.
Тръмп многократно обвинява европейските членове на НАТО, че се възползват от Вашингтон, като не влагат достатъчно пари в отбрана и разчитат на закрилата на САЩ.
Лидерите на страните от блока се очаква да определят 3% от брутния вътрешен продукт като своя нова цел за разходите за отбрана, когато се срещнат в Хага в края на юни. Блокът планира да поиска от своите съюзници в региона и от Канада да увеличат запасите от оръжия и военно оборудване с около 30% през следващите няколко години, разкри високопоставен служител на алианса по-рано този месец.
Миналата седмица еврокомисарят по отбраната Андрюс Кубилиус заяви, че инфраструктурата на Европейския съюз (ЕС) все още не е готова за осигуряване на бързо транспортиране на военни части и оборудване из континента. В тази връзка е необходима първоначална инвестиция от 70 млрд. евро, за да може да бъде постигната тази цел.
Тази инвестиция ще е нужна на ЕС, за да адаптира извънредно своите железопътни, пътни, морски и въздушни коридори, както и за да улесни бързото придвижване на войски и оборудване в блока в случай на конфликт, категоричен е Кубилиус.
Европейската комисия (ЕК) вече е идентифицирала 500 важни проекта – включително разширяване на пристанищата и летищата, разширяване на тунелите и укрепване на железопътните мостове, които ще трябва да бъдат актуализирани за краткосрочни, широкомащабни движения на персонал и оборудване в рамките на ЕС и към страните партньори.


Времето във Варна на 5 декември 2025
Огнеборците потушиха 31 пожара през последното денонощие
Един загинал в катастрофи през последните 24 часа
Честваме паметта на преподобните Сава Освещени и Нектарий Битолски
ПП-ДБ внася вот на недоверие срещу кабинета днес
Моди разстила червен килим за Путин, въпреки натиска от САЩ
Дьоре от Hensold: Очаквам стоманено десетилетие
Мозъчни интерфейси и метавселени – докъде стига бъдещето на игрите?
Hensold: Пазарите са водени от настроението
Hensold очаква до 10-15г военните разходи да продължат
REST - една малко известна екстра в стари Audi-та и VW-та
Най-готините коли на шампиони във Формула 1
Новата суперкола на Toyota – V8 с 640 к.с. и алуминиево шаси
Китайски електромобил се разцепи при странна катастрофа
Един от най-добрите двигатели на Audi навърши половин век
Четирима са убити от армията на САЩ при нов удар срещу корабче заради наркотрафик
Израел е допуснат на "Евровизия" догодина, 4 страни ще бойкотират конкурса
ПП-ДБ ще внесат вота на недоверие към кабинета "Желязков"
Роденият в Беларус Роман Хофман оглави Мосад
Изплащат от днес пенсиите и коледните добавки