Швеция представи планове за допълнителни разходи за отбрана в размер на 300 млрд. крони (30 млрд. долара) през следващите десет години, за да укрепи своите военни сили като най-новия член на НАТО, съобщава Bloomberg.
Инвестицията, финансирана чрез дълг, ще повиши разходите за отбрана на най-голямата скандинавска страна до 3,5% от брутния ѝ вътрешен продукт (БВП) до 2030 г. спрямо предишната цел от 2,6%, обявена миналата пролет, изтъква премиерът на Швеция Улф Кристершон.
Планът е обявен в момент, когато европейските страни, водени от Германия, увеличават разходите за отбрана, за да противодействат на нарастващия риск от конфронтация с Русия. В същото време президентът на САЩ Доналд Тръмп оттегля гаранциите за сигурността на континента.
„Това се основава на оценката, че имаме напълно нова ситуация на политиката за сигурност, която изкристализира след нахлуването на Русия в Украйна, както и много голяма несигурност по отношение на трансатлантическите отношения и че тази несигурност ще остане значителна за дълго време“, изтъква Кристершон пред журналисти.
Управляващата коалиция и нейните партньори, крайнодясната „Шведски демократи“, са съгласни, че този ход е „необходим“ и че настоящата цел „не е достатъчна“, добавя премиерът.
Тръмп многократно обвинява европейските членове на НАТО, че се възползват от Вашингтон, като не влагат достатъчно пари в отбрана и разчитат на закрилата на САЩ.
Лидерите на страните от блока се очаква да определят 3% от брутния вътрешен продукт като своя нова цел за разходите за отбрана, когато се срещнат в Хага в края на юни. Блокът планира да поиска от своите съюзници в региона и от Канада да увеличат запасите от оръжия и военно оборудване с около 30% през следващите няколко години, разкри високопоставен служител на алианса по-рано този месец.
Миналата седмица еврокомисарят по отбраната Андрюс Кубилиус заяви, че инфраструктурата на Европейския съюз (ЕС) все още не е готова за осигуряване на бързо транспортиране на военни части и оборудване из континента. В тази връзка е необходима първоначална инвестиция от 70 млрд. евро, за да може да бъде постигната тази цел.
Тази инвестиция ще е нужна на ЕС, за да адаптира извънредно своите железопътни, пътни, морски и въздушни коридори, както и за да улесни бързото придвижване на войски и оборудване в блока в случай на конфликт, категоричен е Кубилиус.
Европейската комисия (ЕК) вече е идентифицирала 500 важни проекта – включително разширяване на пристанищата и летищата, разширяване на тунелите и укрепване на железопътните мостове, които ще трябва да бъдат актуализирани за краткосрочни, широкомащабни движения на персонал и оборудване в рамките на ЕС и към страните партньори.


България и Румъния също попадат в рисковата зона: ескалацията в Черно море тревожи корабособствениците
„Евростат“: България е с най-евтиния газ за бизнеса в ЕС, цените падат с 10,8%
Студен фронт обхваща страната: Температурите падат до минус 3° в събота
Компенсират семейства във Варна за липса на места в детските градини
Ваучери за храна до 200 евро месечно, сумата над 102,26 евро ще се облага със 7% данък
Ще си извлекат ли републиканците поука от това поражение? Едва ли
Победата на демократите в САЩ поставят под риск бума на AI центровете за данни
Елиуд Кипчоге: За човека няма граници
Синя вълна на междинните избори в САЩ обичайно е лоша поличба за борсите
Какво означава победата на демократите в двете камари на Конгреса за Тръмп?
Електрическа триколка доставя товари на недостъпни места
Легендата Ford Mustang Fastback се завръща с V8 и 360 к.с.
Volvo представи най-издръжливия камион в историята си
Много шофьори правят грешка при паркиране на кола с автоматик
Слабите места на Mercedes-Benz GLA на старо
Протест пред НС: Насилието над животни днес е насилие над хора утре (СНИМКИ)
Млад мъж е убит в Сливен, извършителят избягал
Демократите изненадани от резултата си на междинните избори в САЩ
КЗП: Търговците нямат право да продават бира с добавяне на отделна цена за бутилката
Естетичен лекар с наета линейка: кой раздуха историята за "къщата на ужасите" в Киев?