Швеция представи планове за допълнителни разходи за отбрана в размер на 300 млрд. крони (30 млрд. долара) през следващите десет години, за да укрепи своите военни сили като най-новия член на НАТО, съобщава Bloomberg.
Инвестицията, финансирана чрез дълг, ще повиши разходите за отбрана на най-голямата скандинавска страна до 3,5% от брутния ѝ вътрешен продукт (БВП) до 2030 г. спрямо предишната цел от 2,6%, обявена миналата пролет, изтъква премиерът на Швеция Улф Кристершон.
Планът е обявен в момент, когато европейските страни, водени от Германия, увеличават разходите за отбрана, за да противодействат на нарастващия риск от конфронтация с Русия. В същото време президентът на САЩ Доналд Тръмп оттегля гаранциите за сигурността на континента.
„Това се основава на оценката, че имаме напълно нова ситуация на политиката за сигурност, която изкристализира след нахлуването на Русия в Украйна, както и много голяма несигурност по отношение на трансатлантическите отношения и че тази несигурност ще остане значителна за дълго време“, изтъква Кристершон пред журналисти.
Управляващата коалиция и нейните партньори, крайнодясната „Шведски демократи“, са съгласни, че този ход е „необходим“ и че настоящата цел „не е достатъчна“, добавя премиерът.
Тръмп многократно обвинява европейските членове на НАТО, че се възползват от Вашингтон, като не влагат достатъчно пари в отбрана и разчитат на закрилата на САЩ.
Лидерите на страните от блока се очаква да определят 3% от брутния вътрешен продукт като своя нова цел за разходите за отбрана, когато се срещнат в Хага в края на юни. Блокът планира да поиска от своите съюзници в региона и от Канада да увеличат запасите от оръжия и военно оборудване с около 30% през следващите няколко години, разкри високопоставен служител на алианса по-рано този месец.
Миналата седмица еврокомисарят по отбраната Андрюс Кубилиус заяви, че инфраструктурата на Европейския съюз (ЕС) все още не е готова за осигуряване на бързо транспортиране на военни части и оборудване из континента. В тази връзка е необходима първоначална инвестиция от 70 млрд. евро, за да може да бъде постигната тази цел.
Тази инвестиция ще е нужна на ЕС, за да адаптира извънредно своите железопътни, пътни, морски и въздушни коридори, както и за да улесни бързото придвижване на войски и оборудване в блока в случай на конфликт, категоричен е Кубилиус.
Европейската комисия (ЕК) вече е идентифицирала 500 важни проекта – включително разширяване на пристанищата и летищата, разширяване на тунелите и укрепване на железопътните мостове, които ще трябва да бъдат актуализирани за краткосрочни, широкомащабни движения на персонал и оборудване в рамките на ЕС и към страните партньори.


Какво ще бъде времето в понеделник?
Борисов критикува финансовата политика на управляващите
Гръцкият премиер обяви мерки срещу поскъпването на горивата
Мечки нападнаха палатка с туристи край София
Папуаски птици носорози са най-новите обитатели на Зоопарк-Варна
Анди Бърнам се оказа там, където не искаше: в зависимост от дълговите пазари
Хаосът в Черно море принуждава руските фермери да намалят площите с пшеница
Проектът за $2,4 млрд., който променя Белград
Най-голямата заплаха от AI е биологична, а не роботизирана
Улисани във войната, САЩ забравиха за ядреното оръжие на Иран
Проверка на 2,4 млн автомобила показа модела с най-много проблеми
Три автомобила на Джеръми Кларксън от The Grand Tour отиват на търг
Ново окачване превръща дупките в безплатна електроенергия
Емблемата на Lamborghini мина през много промени през годините
Електрическото BMW M3 атакува планински връх
Гюров: Приоритет е връщането на доверието в институциите
След Ада до печката: Трифонова и Събков чакат дете?
Мечки нападнаха палатка с туристи близо до София
Милошев: “Евровизия“ си намери страхотен домакин в лицето на Бургас