Европейските морета са новият "горещ фронт" на Студената война с Русия

През последните месеци все повече зачестяват саботажите по дъното на Балтийско море, пише в материал европейското издание Politico. От 2022 година насам има поне шест инцидента, които се окачествяват като саботажи и 11 прекъснати подводни кабела от 2023 година насам, посочва изданието, като се позовава на данни на финландската брегова охрана.

Оттам отбелязват, че преди работата им е била свързана най-вече с издирване на хора, блокирани или бедстващи в морето. Сега служителите следят за подозрително поведение на кораби, които могат да прекъснат кабели, захранващи европейците с електричество или доставящи интернет. Заплахата не е маловажна - чрез кабелите по дъното на морето Ирландия получава 10% от електроенергията, която потребява, а Норвегия покрива една трета от потреблението на газ в Европа.

Студената война с Русия навлиза в "гореща фаза" и първата линия ще бъдат моретата, пише още Politico. Публикация в The Times през уикенда също подсказва това - изданието съобщи, позовавайки се на свои източници, че британските служби са установили сензори в морето, които да следят движението на подводниците в района.

От съображения за националната сигурност няма повече подробности относно местата и други детайли относно сензорите, но първоначалните данни сочат, че те са руски и вероятно са поставени от военноморски части. Източници на The Times разказват още, че вероятно яхтите на руските олигарси също са били използвани за шпионаж - част от тях са оборудвани с технологии, които могат да следят за движението на плавателни съдове под водата.

В Лондон смятат яхтите с руски собственици за заплаха от доста години, отчита още изданието. През 2018 година военният кораб HMS Albion спешно напуска пристанище в Кипър, когато до него пуска котва яхта на олигарх и това беше окачествено от военните като опит за шпионаж. На Острова смятат, че има и други уязвими зони - вятърните паркове, които произвеждат една пета от електроенергията на Великобритания, комуникационните кабели, чието местоположение не е секретно и лесно може да бъде намерено, както и друга инфраструктура.

"Има все повече инциденти в Балтийско море, които могат да имат ефект върху пазарите, потребителите и като цяло - върху обществото", коментира енергийният министър на Литва Жигимантас Вайчюнас пред Politico. Изданието отбелязва, че дори и малка повреда носи големи ползи за Русия, която - вярно или не, може да се идентифицира като голяма заплаха за ежедневието на европейците, ако поиска.

Европа и НАТО предприеха мерки за ограничаване на заплахите, включително и със засилване на наблюдението на военните в региона с помощта на дронове, купуване на резервни кабели и т.н. Промяната на отношението в Белия дом към Москва обаче води до опасенията, че ситуацията ще се влошава. Според европейски дипломат Русия е била "окуражена" от действията на президента Доналд Тръмп и повтарянето на някои руски наративи от Белия дом.

"Операциите" за унищожаване на подводната инфраструктура са много евтини - нужно е само да се накара капитанът на някой кораб да пусне котвата на (не)подходящото място. Балтийско море е плитко - средната дълбочина е 52 м, а във Финския залив има места с до 38 метра дълбочина. За сравнение, средната дълбочина на Средиземно море е 1500 м, а на Черно - 1200 м. Северно море също е уязвимо със средна дълбочина от около 95 м, а именно там са повечето газопроводи между Норвегия и Европа.

Отделно комуникационните кабели са лесни за прекъсване. Малко по-защитени са електрическите, които свързват офшорните вятърни турбини със сушата, но и те са уязвими на удар с котва, каквото вече се случи. Морски експерти отбелязват, че повредите трудно се поправят, а в света има общо около 80 кораба, които могат да поправят подобни щети.

На Запад подозират Русия и за други опити за дестабилизация - масирани кибератаки и разпространение на дезинформация, както и план за изпращане на пакети с експлозиви. Засега щетите от тези действия не са сериозни, но могат и да станат, ако атаките бъдат по-масирани.

Проблемът е, че ефективен отговор на тези заплахи е като "влизане в минно поле", пише още Politico. Според международното право държавите имат много малко права да спират подозрителни кораби извън своите териториални води (12 морски мили от сушата). Извън тези зони корабите могат да се движат безпрепятствено и са отговорни пред законодателството на страната, където са регистрирани - обикновено отдалечени или с прекъснати връзки със Запада.