Въжделенията за балтийската "периферия" разкриват апетита на Кремъл за историческа ревизия

Изглежда, че историята има дразнещия навик да противоречи на съветниците в Кремъл. Наскоро Мария Захарова, говорителката на руското външно министерство, отбеляза „85-ата годишнина от създаването на Естонската, Латвийската и Литовската ССР“ с характерната си помпозност. Тя твърди, че трите балтийски държави са били сведени до „икономическата периферия на Европа“ въпреки „значителното предимство на мащабните съветски инвестиции и субсидии“.

По-късно руското външно министерство посочи намаляващото население в балтийските държави като допълнително „доказателство“ за предполагаемия им постсъветски упадък, пише reinvantage.org (Emerging Europe).

Можем да предположим, че икономическото образование на Захарова е прекратено някъде около 1991 г. – макар че това би било несправедливо към съветските статистици, които поне разпознават кога данните са изфабрикувани.

Реалността, която Захарова толкова старателно избягва, е доста по-неудобна за наратива на Москва. Според Световната банка БВП на Русия на глава от населението възлиза на 14 889 щатски долара, докато предполагаемо „периферните“ балтийски държави оставят бившия си съветски господар да им диша икономическата прах.

БВП на глава от населението в Естония е 31 170 щатски долара, в Литва показателят възлиза на 29 386 долара, а в Латвия – на 23 367 долара, като значително надвишават стойностите на Русия. Ако това представлява икономическа периферия, интересно какъв термин Захарова би използвала за самата Русия.

Неудобната истина за „установяването“

Евфемистичното позоваване на Захарова на „установяването“ на балтийски ССР заслужава специално внимание. Това, което тя деликатно нарича „установяване“, всъщност е незаконна окупация и анексиране съгласно тайните протоколи на пакта Молотов-Рибентроп от 1939 г. Чрез него нацистка Германия и Съветският съюз разделят Източна Европа.

След като съветските войски нахлуват в балтийските страни през лятото на 1940 г., Москва принуждава правителствата им да подадат оставка, хвърля в затвора политици, които по-късно умират в сибирските лагери, и организира манипулирани избори с фалшифицирани резултати.

Повечето западни страни никога не признават тези анексии и ги считат за незаконни – позиция, поддържана от съдилищата на САЩ и Европейския съд по правата на човека. Върховният съвет на Съветския съюз осъди пакта Молотов-Рибентроп през 1989 г., въпреки че руските законодатели сега се опитват да отменят това осъждане – исторически ревизионизъм, който би накарал Министерството на истината на Оруел да се изчерви.

От затънтени места до балтийски тигри

Трансформацията в балтийските страни след обявяването на независимостта им прави коментарите на Захарова за демографския спад особено неуместни. Да, населението намалява, макар че това говори повече за изкуствената инфлация на населението от съветската епоха чрез руски селища, отколкото за провала на страните след обявяването на независимостта им.

Естония сега е на първо място в световен мащаб в Международния индекс за данъчна конкурентоспособност и на осмо място в Индекса за икономическа свобода. Латвия е на второ място по данъчна конкурентоспособност, Литва на пето, а двете страни са сред първите 25 по икономическа свобода. Това едва ли са отличителни белези на икономическа периферия.

Междувременно руската икономика заприлича на бензиностанция, маскирана като държава.

Твърденията на Захарова за съветските инфраструктурни „подаръци“ разкриват или поразително историческо невежество, или умишлена измама. Преди Първата световна война Латвия е напреднал производствен център в Руската империя, а не затънтеното място, изискващо съветско спасение, както предполага митологията на Москва. Дори по време на царското управление Естония развива значителен индустриален сектор, включително най-голямата памучна фабрика в света.

Съветските инвестиции са свързани с определени условия – по-специално, с условията на политическо подчинение, икономическо извличане и демографско инженерство. Инфраструктурата, изградена от Москва, служи предимно за интегриране на балтийските икономики в съветските командни структури, а не за облагодетелстване на местното население.

Истинското развитие започва едва след обявяването на независимостта, когато балтийските правителства могат да провеждат политики, обслужващи своите граждани, а не имперските апетити на Москва.

Днешните балтийски постижения се подиграват с периферния наратив на Захарова. През февруари 2025 г. и трите държави успешно се изключиха от руските електрически мрежи и се синхронизираха с централноевропейските системи – символична декларация за енергийна независимост, която особено раздразни Москва.

Имперската невроза

Коментарите на Захарова разкриват неспособността на Русия да приеме, че бившите съветски територии биха могли да просперират без тежката ръка на Москва. Русия продължава да гледа на балтийските държави като на агресивно трио, чиято основна функция трябва да бъде да обслужва интересите на Кремъл, а не да води независима политика. Това имперско мислене подчертава, че Русия така и не е приела независимостта на балтийските държави – реалност, която прави членството в НАТО екзистенциално жизненоважно за тях.

Може би най-показателно е, че оплакванията на Захарова за неблагодарността на балтийските държави разкриват продължаващото очакване на Русия за уважение от страна на страните, които тя незаконно е окупирала в продължение на половин век. Фактът, че руските законодатели сега се опитват да реабилитират пакта Молотов-Рибентроп, предполага, че апетитът на Кремъл за историческа ревизия е безграничен.

Европейската история на успеха на балтийските държави представлява всичко, от което се страхува Русия на Владимир Путин: доказателство, че постсъветските нации могат да процъфтяват без „защитата“ на Москва. Що се отнася до това да бъдат изведени в периферията на Европа, балтийските държави биха могли основателно да попитат: каква периферия? Със сигурност не за просперитет, демокрация или международно уважение – области, където те демонстративно изпреварват бившия си колониален господар.

Коментарите на Захарова звучат по-скоро като тези на изоставен любовник, който настоява, че бившият му партньор не може да бъде щастлив без него. Доказателствата сочат друго.