Военната машина на Путин вече е внедрена в руската икономика

Дори ако оръжията замлъкнат в Украйна, руската икономика може никога да не напусне бойното поле.

Години на огромни разходи за отбрана са блокирали страната във военно състояние, което е трансформирало фабриките и е погълнало стотици хиляди работници. Този скок е помогнал да се предотврати свиването на икономиката, което прави отстъплението опасно, пише Bloomberg.

Кремъл няма намерение да се оттегля. Президентът Владимир Путин вижда трайна нужда от добре оборудвани руски въоръжени сили – нещо, за което западните лидери се страхуват, че може да насочи срещу НАТО в рамките на пет години – и иска да включи процъфтяващата отбранителна промишленост в дългосрочната си визия.

Докато той подготвя плановете си и Европа харчи милиарди за превъоръжаване на армиите си в отговор, въпросът е какво ще се случи с излишъка от танкове и ракети, които руските фабрики произвеждат.

Москва може да превърне това, което в момента е тежест за бюджета, в жизнеспособен източник на приходи, продавайки оръжия на съюзници като Китай. Но докато се трупат по източните граници на НАТО, дестабилизирайки отношенията с Европа, те рискуват да се превърнат в тежест за икономиката, която вече е затруднена заради санкции, нестабилна банкова система и забавящ се растеж.

Самият Путин погледна отвъд евентуалния край на войната по време на посещението си миналата седмица в най-стария завод за отбрана в Русия, като заяви, че „търсенето на модерни въоръжени сили няма да спре дотук“.

Военното производство в Русия е в бурен възход

Засилването на военното производство в Русия е зашеметяващо. Преди пълномащабната си инвазия в Украйна през 2022 г., страната планираше да достави около 400 бронирани превозни средства през следващата година. Сега доставя 10 пъти повече.

Тя също така внедри иновации, пускайки свои собствени производствени линии за дронове, след като те се превърнаха в неразделна част от оръжията в конфликта. Първоначално разчитайки на вноса от Иран, миналата година страната произведе 1,5 млн. дрона спрямо едва 140 хил. броя през 2023 г.

Разходите за войната обаче също са огромни. Според наличните официални данни разходите за отбрана между 2022 и 2024 г. възлизат на най-малко 22 трлн. рубли (263 млрд. долара). И няма признаци, че разходите ще бъдат ограничени през следващите три години, което води до годишни дефицити в бюджета, който и без това е ограничен от санкциите.

Русия може да погледне към последствията от Втората световна война, за да намери насоки как да използва разширените си военни фабрики: преминаването на Съветския съюз към военно положение през 1941 г. положи основите за това той да се превърне в един от най-големите продавачи на оръжие в света след края на войната, посочва Татяна Орлова от Oxford Economics.

„Войната между Русия и Украйна се превърна в гигантско поле за изпитване на нови оръжия и технологии“, каза тя. След като конфликтът приключи или бъде замразен, „и двете страни вероятно ще изнасят технологиите и оборудването, които са се оказали най-успешни“.

Вече втори по големина доставчик на оръжие в света след САЩ, преди да нападне Украйна, руските продажби спаднаха през последните години, тъй като страната използва произведеното от нея в кампанията срещу съседката си. Сега има признаци, че тя може отново да възстанови позицията си на международните пазари.

Отбранителната промишленост отново участва в оръжейни изложения в Индия, Китай, Близкия изток и Африка. За първи път от шест години насам руски оръжия бяха представени на изложения в Малайзия и Бразилия. Предлаганите продукти обхващат пълната гама от военно оборудване. На дневен ред са и трансферът на технологии и съвместното производство.

Държавният износител на оръжие „Рособоронекспорт“, който обслужва около 85% от продажбите в чужбина, твърди, че натрупаното търсене е довело до рекордни поръчки на стойност 60 млрд. долара, което осигурява на фабриките гарантирано търсене и многогодишни договори.

Търсенето на руско оръжие е силно

Русия може да изнася военно оборудване на стойност от 17 до 19 млрд. долара годишно през първите четири години след войната в Украйна, според оценки на Center for Analysis of World Arms Trade, подчертавайки интереса в Глобалния юг, където страните искат да избегнат зависимостта от САЩ.

„Търсенето на руско оръжие почти не е изчезнало“, казва Анна Боршевская, старши научен сътрудник в Washington Institute for Near East Policy. „Представители на Близкия изток и Северна Африка биха разгледали дори ограничена или временна сделка с Украйна като зелена светлина за бързото извличане на ползи от новите вериги за доставки на Москва.“

Един от стимулите, според нея, е цената, като скокът в обема на производството води до значителни икономии от мащаба, които правят някои продукти по-евтини, отколкото преди инвазията.

Стратегията не е без недостатъци. Портфейлът с поръчки на „Рособоронекспорт“, макар да е значителен буфер в случай на съкращаване на държавните разходи, все още е по-малко от половината от годишния бюджет за отбрана. А някои потенциални клиенти биха могли да се сблъскат с натиск от Запада, подобен на този, когато Доналд Тръмп каза на Индия да спре покупките на руски петрол.

Освен това, дори военните заводи да продължат да работят – осигурявайки заетост и допринасяйки за икономическия растеж – според Орлова от Oxford Economics са възможни съкращения и намаляване на заплатите. Износът няма да генерира достатъчно търсене, за да поддържа денонощната работа на заводите, както е сега, казва тя.

Путин настоява, че парите, които Русия е похарчила за производството на военно оборудване, не са били изразходвани напразно, и дава знак, че осъзнава предизвикателството, което предстои. За да подпомогне предстоящия преход, той се застъпва не само за увеличаване на износа на оръжие, но и за по-тясно сътрудничество между отбранителните и гражданските предприятия.

Според него така нареченото производство с двойна употреба вече трябва да е възможно за компоненти в сектори като корабостроене, авиация, електроника, медицинско оборудване и селско стопанство.

За Путин обаче основният фактор при вземането на решения ще бъде поддържането на бойна готовност на армията, на която може да разчита и извън настоящата ѝ мисия – което означава, че модернизираният производствен капацитет на Русия ще остане.