Решимостта на НАТО е под натиск от хибридната война на Русия

От няколко дни насам сигналите за тревога в Европа се разпространяват. Германският канцлер Фридрих Мерц обобщи общата нагласа: с Русия „не сме във война, но вече не сме и в мир“.

Премиерът на Дания Мете Фредериксен твърди, че „преживяваме най-трудната ситуация в Европа от края на Втората световна война“. А бившата шефка на британските тайни служби Елиза Маннингхам-Булер отиде още по-далеч: „Може би е правилно да се каже, че вече сме във война с Русия.“

Зад тези изявления, обобщени от Гидиън Ракман за Financial Times, стои терминът „хибридна война“.

Тази стратегия, която Москва умело прилага, се състои в мултиплициране на офанзивни действия, които не преминават определена граница на насилие: „Дронове днес, кибератаки утре, саботаж вдругиден“, обобщава Мете Фредериксен.

През последните седмици руски дронове навлязоха в полското въздушно пространство, а изтребители нарушиха въздушното пространство на Естония на няколко пъти.

Летищата в Копенхаген и Мюнхен дори бяха принудени да затворят временно, като Дания не остави никакво съмнение относно произхода на смущенията. Макар терминът „хибридна война“ да се появява все по-често в заглавията, той не описва нова тактика.

Още миналата година Русия беше свързана с умишлени пожари в Европа и с проект за поставяне на бомби в товарни самолети на DHL. НАТО също обвини Москва, че е планирала убийството на главния изпълнителен директор на Rheinmetall, мощен германски производител на оръжие.

Нарушенията на естонското въздушно пространство бяха чести, но последното, което беше по-продължително, беше възприето като промяна в мащаба и истинска провокация.

Предвид тази хибридна офанзива в кабинетите се повтаря един и същ въпрос: става ли дума за заместител на класическата война, или за прелюдия към нея?

От отговора ще зависи стратегията за ответни мерки, избрана от засегнатите страни.

Някои виждат в това знак за слабост: затънала в украинския конфликт, Русия прибягва до хибриден тормоз, защото няма средства да се изправи директно срещу НАТО.

Украинските удари по нейните рафинерии – близо половината от които са повредени – отслабват един от основните стълбове на нейните експортни приходи.

В Москва официалната версия е съвсем друга: като доставят на Киев ракети с дълъг обсег и военна информация, западните сили водят война чрез посредници срещу Русия.

Кремъл подхвърля идеята, че военните бази на НАТО, които служат като предавателни станции за украинската помощ, могат да се превърнат в цели. Засега ответните мерки остават ограничени, без директни бомбардировки на територията на съюзниците – което според някои експерти е знак, че западната възпираща сила работи.

Но други смятат, че тези хибридни атаки са тестове, предназначени, подобно на разузнавачи, да измерят реакциите и да тестват сплотеността на НАТО. От тази гледна точка всяко нахлуване, всеки саботаж подготвя почвата за военна ескалация. Бурните дискусии в Европейския съюз относно „стена срещу дронове“ за противодействие на Москва, които останаха без ясно решение, може би са укрепили Владимир Путин в идеята, че западната единност се разпада.

Разделен алианс би дал на Русия възможност да изолира най-уязвимите му членове.

Трета, по-тревожна хипотеза, акцентира върху риска от инцидент. Чрез многократните атаки и действията си в тази „сива зона“ Москва би могла да предизвика непреднамерена катастрофа: Ракман дава за пример евентуален саботаж на товарен самолет, превозващ пътници, който би довел до стотици жертви.

От гледна точка на международното право е трудно да не се определи такава трагедия като акт на война. Ще отговори ли Европа с един глас? Ще действа ли предпазливо, избягвайки на всяка цена ескалация?

Според някои стратези идеалният отговор би бил да се използва същата двусмисленост като Русия, като се остане под прага на пряката конфронтация.

Хибридната война е асиметрична – Западът трябва да отговори с тактики от същия ред, без да преминава червената линия.

Съединените щати, Обединеното кралство и Франция разполагат с офанзивни способности в областта на киберсигурността, които рядко се използват открито. Тяхната роля би могла да бъде именно да възпират Русия, която засега тества докъде може да стигне с противниците си.

/БГНЕС/